След 25 год. демокрация - 55% от българите оценяват положително Живков

След 25 год. демокрация 55% от българите оценяват положително Живков. Това показват данните от проучване на Алфа рисърч, което е част от инициативата „25 години свободна България“. Проучването е проведено сред 1200 българи над 16-годишна възраст. 25% оценяват негативно Живков, а 20% не могат да преценят, показват още данните от проучването.За сравнение, изследване на НЦИОМ от 1991 г. показва, че само 16% от българите са имали положителни оценки за генералния секретар на ЦК на БКП.

Цели 94% от българите между 16 и 30 години заявяват, че не се чувстват абсолютно запознати с този период, а 46% от пълнолетните българи казват, че са слабо запознати с него. 68% от анкетираните между 16 и 30 години не знаят коя е Маргарет Тачър, 58% не знаят кой е Хелмут Кол, а 71% - Александър Солженицин. „Оценката за периода е пренаписана. Причините за това може да са в липсата на политически дебат, в антигероите на Прехода, случилото се след Прехода”. Това заяви и Боряна Димитрова, която представи резултатите.

Относно ключовите събития през 80-те години на миналия век най-много хора са посочили аварията в Чернобил през 1986 г., а на второ място – свалянето на Тодор Живков. „Ако хората помнят Чернобил, а са пренаписали оценката си за Живков, това значи, че тези две реалности живеят в два паралелни свята, без никаква връзка помежду им. Не знам кой си спомня за скритата информация за облака след аварията. Играта с човешкия живот и здраве е едно от най-жестоките неща от този период, но пренаписаната оценка говори за липсващите връзки”, заключи социологът.

Хората с леви убеждения свързват епохата на социализма с определения като „спокойствие“, „работа за всички“, „благоденствие“, „сигурност“. Това, което ги тревожи в периода е Възродителния процес.

Хората с десни убеждения пък описват периода с „ограничения“, „безправие“, „деспотизъм“, „диктатура“, „утопия“. Те все пак определят като успехи на периода достъпното здравеопазване и достиженията в образованието.

50% от анкетираните посочват, че Преходът е бил неуспешен. 29% казват, че са загубили от него в личен план, а 6% - са спечелили. Участниците в проучването се обединяват в това, че сред очакванията за Прехода са се изпълнили отварянето на граници и свободното пътуване, връщането на собствеността и повече права и свободи. В същото време обаче не са се осъществили очакванията за върховенството на закона, повишаването на благосъстоянието и осигуряването на нови работни места.