Александър Йорданов, Специално за Faktor.bg

В навечерието сме на добротворната визита на Негово Светейшество Папа Франциск в България и в Р Северна Македония. Убеден съм, че всеки християнин, всеки български гражданин приема посланието на тази визита: „едно поклонничество под знака на вярата, на единството и на мира.” Единство и мир – това е нужно днес на България, това е нужно и на света. И не случайно в обръщението си към нас, българите, Негово Светейшество нарече отечеството ни 

 „родина на свидетели на вярата”

 Това ни е необходимо днес. Вяра и увереност в собствените ни сили, в мисията ни като европейски народ. 

Приех поканата да присъствам на церемонията по официалното посрещане на Н.Св. Папа Франциск. За мен това ще бъде трета среща с римски Папа. Първите две бяха с Н.Св. Йоан Павел ІІ – „полският папа” символ на раздялата ни с комунизма. Убеден съм, че визитата на Папа Франциск ще стане символ на волята ни като народ за по-добър живот, за мир и разбирателство. 


Н.Св. Йоан Павел II бе поет и философ, автор на прекрасна интелектуално-религиозна поезия, преведена на български език от поета Първан Стефанов. А консултант на преводите бе моята незабравима преподавателка по славянски литератури проф. Ванда Смоховска – Петрова. За мен и за моето „синьо” поколение, той бе духовния пастир, който подкрепи борбата на полската "Солидарност" за свобода и даде надежда на всички народи от бившия комунистически „лагер”, че могат да избягат от него, ако се обърнат с лице към Бога, към демокрацията и свободата. 

С Н.Св. Папа Йоан Павел II имах щастието да разговарям на 24 май 1993 г. във Ватикана. Тогава той нарече България "добра земя", а споменът го върна в Краков и Ягелонския университет. Оттам – към голямата духовна и културна мисия на средновековна България и нейния принос за развитието на европейската цивилизация. Няколко години по-късно, вече като посланик в Полша, отново бях близо до Него. Това стана в полския Сейм. 

Богоугодната му визита в България в навечерието на 24 май 2002 г. остана запомнена с опитите на бивши служители на ДС да принизят значението ѝ като представят манипулирана от тях гледна точка за "българската следа" в атентата срещу Него. А това бе престъпление осъществено от националист, но много желано от съветски и български партийни комунистически ръководители.  А те вече имаха опит в такива убийства.  Достатъчно е да припомня убийството на писателя Георги Марков. Впрочем разследването показа, че лица, свързани с атентатора, съмнително често са прибивавали в столичния хотел „Витоша Ню Отани” – нещо като „къща за гости” на  Държавна сигурност.  Извън медийното внимание остана  великата мисия на посещението папа Йоан Павел II – да отправи послание към света, че и 

ние българите сме достойна част от европейската цивилизация, 

от което следваше, че нашето място е в НАТО и в Европейския съюз. За тези от нас, които тогава разбрахме това послание, то бе достатъчно, за да осмисли живота ни. И само две години по-късно България – благословена от Папата, бе приета в НАТО, а след още три години – и в Европейския съюз. Защото това приемане не става без Божията помощ, без силна вяра. Разбира се, имаше, има и днес у нас противници на този български успех. Объркани души, простено да им е. 


Днес сходно послание ще олицетвори визитата на Н.Св.Папа Франциск в Р Северна Македония. Затова и съм сигурен, че до края на годината Р Македония ще бъде пълноправен член на НАТО, а до пет години и член на Европейския съюз.  Но защо съм сигурен?  Защото в земите на НАТО и ЕС се живее по-добре, по-достойно, трудностите и изпитанията в тях се преодоляват със солидарни усилия,  добрината се шири между хората, има сигурност и мир. А нима македонците искат нещо друго за своята държава, за себе си? Едва ли. 

 В архива си съм съхранил словото, което  произнесох  на 20 май 2002 г. в залата на Дома на армията в Скопие на тържеството за Деня на българската писменост и култура. Цитирах енцикликата „Centesimus annus” от 1991 г. на Негово Светейшество. 

”Необходимо е голямо усилие за моралното и икономическото изграждане на страните, които изоставиха комунизма. Редно е сегашните трудности в екскомунистическите страни да бъдат облекчени от общото усилие на другите нации”.  

Всъщност това послание се сбъдва пред очите ни. Сбъдва се след приемането ни в Европейския съюз и НАТО. Няколко дни по-късно в София Н. Св. Папа Йоан Павел II ясно заяви, че от нашата държава „християнството премина в други територии, като достигна през съседна Румъния в старата Киевска Рус, разпростирайки се до Москва и останалите Източни области”.  Тогава той определи мисията на Св.св.Кирил и Методий и техните ученици като „велик принос в оформянето на общите християнски европейски корени” и допълни, че тяхната „дълбочина и жизненост”„определят една от най-важните ориентировъчни културни точки, от които не може да не тръгне всеки сериозен опит за преосъществяване по един нов начин на сегашното обединение на Континента”. 

В словото си той обърна внимание и на още една истина. Определи превеждането на „разбираем език” на Свещените книги с литургична и вероучителна цел като „полагане литературните основи на съответните национални езици”. Затова и мисията на светите братя Кирил и Методий е не само мисия на „славянски апостоли”, но и мисия 

„основател” на духовна и езикова култура

  Нещо, което руснаците никога не би трябвало да забравят. Защото ще е грехота. И допълни, че „всяка култура представлява въплътен в историята израз на идентичността на един народ; тя изковава душата на този народ, който се идентифицира със своята ценностна система”.
 
В Република Македония тогава направиха опит да скрият информацията за визитата на Н.Св. Йоан Павел II в България. Глупавото мълчание бе заразило всички медии. Затова и дадох специална пресконференция на която представих целите и смисъла на това историческо събитие в „нашия регион”. Македонските журналисти слушаха и си водеха записки. Благодариха и си тръгнаха. Но мълчанието остана.

Сега няма да е така, макар да не изключвам отново в медиите да зърна „бившите” от ДС и сегашните от БСП.  Но тяхното време е „бита карта”. Макар че имат нова цел – да работят срещу Европейския съюз, да обслужват, както винаги са го правили, чуждата нам руска политика. Помним добре скандалната и арогантна визита на руския патриарх Кирил. Скандална и арогантна, защото този „духовник” не скриваше непоносимостта си към европейска България. До последно се надявах, че ще се извини на българския народ за злото, което ни причини наложения у нас от Москва режим след окупацията на държавата ни от Съветския съюз през 1944 г. Или поне ще заклейми този режим като небогоугоден.  Но не би. 

Вярвам, че с друго ще запомним визитата на Н.Св. Папа Франциск у нас –  с послание за мир, за смирение, за единение, за добротворство, за да няма бедни и унижени. А в Р Северна Македония визитата му ще бъде ясен знак, че страната ще бъде приета в по-добрия свят, в нашия европейски свят.