В мотивите си Тошев посочва, че преекспонирането на паметници на видни руски личности в центъра на София е довело до това, че няма къде да се поставят паметници на видни български личности.

Според него започналата реставрация на паметника на Цар Освободител е възможност да се предизвика дискусия къде точно трябва да бъде поставен той.

Днес ние със съжаление можем да констатираме, че в центъра на нашата столица липсват паметници на отците - основатели на нашата държава и видни българи като хан Кубрат, хан Аспарух, основателят на нашата държава, хан Крум - законодателят, Св. Княз Борис Покръстителят, Св. Иван Рилски и други, аргументира се още той.

Същевременно, продължава Тошев, в центъра на София се намират Руската църква „Св.Николай", паметникът на прочутия руски поет Александър Пушкин, Патриаршеският храм Св.Александър Невски, паметникът на руския император Александър II - Царят Освободител, през центъра преминава и бул. “Цар Освободител”, наименуван на същата видна личност на руския народ, на него се намира и паметникът на Съветската армия.

Всички те са посветени на исторически и културни дейци на руския народ. Според Тошев това създава впечатление, че ние не уважаваме достатъчно собствените си заслужили държавни дейци, на които дължим създаването на нашата държава, църква и нация.

Визуализацията на нашето днешно отношение към героите от българското минало са паметниците. На първо място това са паметниците в българската столица и запазването на местата на памет за важните историческите събития, пише още той в предложението си, адресирано до председателя на парламента.

В заключение Лъчезар Тошев предлага паметникът на Цар Освободител да бъде преместен до Руската църква „Св. Николай" или на мястото на паметника на Съветската армия, който среща сериозна обществена съпротива.