София и Скопие не се разбраха заради езика, малцинствата и историята

Сред спорните въпроси, които се оказаха препъни камък за уреждане на отношенията е бе на какъв език да бъде подписан документът и исканите от България гаранции, че конституцията на Македония не е основание за намеса във вътрешните ни работи, посочи външният ни министър. 

Освен член 49 в македонската конституция, според който Македония трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България, остава спорна и "най-чувствителната тема" – за историята. По думите на Вигенин двете страни имат вече известни виждания как може да се излезе от ситуацията и "как може да се опитат да направят така, че историята да не ни разделя, а да ни обединява", коментира българският дипломат.

 "Ще изискаме конкретна формулировка, която да гарантира създаване на една съвместна комисия, която да се занимава в конкретика с детайли. Това, смятам, че е нормално, защото не може на най-високо политическо равнище да се обсъждат конкретни исторически събития", обясни Вигенин. 

Той е оптимист, че ще се реши и въпроса на какъв език да бъде подписан документът. 

България постави подписването на договора за добросъседство като условие за подкрепа за даването на дата за начало на преговори с ЕС на Скопие. Членството на Скопие е блокирано и от спора с Гърция за името.

Попоски не даде информация за срещата заедно с българския си колега, каквато е практиката. Той обаче изнесе в сградата на МВнР лекция на английски език.