Двадесет и шест процента доверие към кабинета са много в сравнение с един месец назад, когато този показател беше с 10 пункта по-надолу - тогава вървяха преговорите и тежките компромиси, които се налагаха, както и неизвестността, която ни съпътстваше, заяви Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за Радио „Фокус“ по повод последното проучване. "Така че има тук видим ръст в рамките на един месец, тоест този кабинет има своя кредит на доверие, начален кредит на доверие. Но всеки кабинет, всеки властови мандат започва с такъв кредит на доверие. Той е много голям, когато мандатът идва след тежка икономическа ситуация, например кабинетът „Костов“ или пък когато имаме сиамски тип избори. Идва харизматично-популистки лидер – кабинетите „Сакскобургготски“, „Борисов 1“. Кредитът на доверие го има, но е по-малък, когато кабинетът е трудно създаден или пък е плод на компромиси, или пък идват на власт хора, които вече сме виждали. Знаете, в българския политически живот традиционно има афинитет към новото. За справка, такива са правителствата на тройната коалиция, правителството „Орешарски“. Те също започват с такъв аванс на положителни оценки, но не толкова голям, колкото кабинетите „Сакскобургготски“, „Костов“, „Борисов 1“. Някъде там е и този кабинет, тоест тези 26 процента не са никак малко, но не са и кой знае колко много."
На въпрос защо кабинетът има само 26 процента доверие, Първан Симеонов отговори, че останалите партии в управленското формирование, техните електорати далеч не са единодушни в оценката си за този кабинет. И това се дължи на сложните интереси и тежки компромиси, с които е съставено това правителство. Но колкото и да са тези 26 процента, заедно с другите индикатори, например известно повишаване на оптимизма, известно повишаване на доверието в парламента, заедно с всички тези неща, ние действително имаме основание да говорим за известно облекчение, обществено облекчение, една крехка надежда и действително афинитет към стабилизация.

Според социолога, през размирната в политически план 2013 г. доминантата в общественото съзнание беше промяна, ревизия, резки движения, протести. "Обществото беше постоянно "възпалено". Сега напротив – забелязва се точно този афинитет към стабилизация, към закрепване на положението, към успокояване. Забелязва се дори изтощение от тези години на протести. Затова са и тези показатели", каза той и добави, че малко повече от 1/10 от хората смятат, че на страната са необходими предсрочни парламентарни избори, пак малко повече от 1/10 от хората са готови да участват в протест срещу това правителство.

"Хората искат стабилизация. Това особено ясно си личи, когато човек погледне разбивката по електорати. Но дори в електоратите на основните опозиционни сили не надделява желанието за нови избори или за протести срещу кабинета „Борисов“. Тоест, действително обществото ни видимо се нуждае от стабилизация и от успокояване."

Симеонов коментира още, че в данните за очакванията и равносметките за личните финанси продължават високите нива на тревога и тъкмо заради тези високи нива на тревога за икономикат, всъщност има много сериозен афинитет към стабилност в политиката.

На въпрос запазва ли се готовността за реакция при обществено неприемливи за обществото или определени групи назначения или решения, директорът на „Галъп интернешънъл“ поясни, че готовността за протест, поне засега, генерално срещу властта, олицетворявана от тази кабинет, не е толкова ярко изразена, както беше в последните месеци на кабинета „Борисов 1“ или в първите и до известна степен първи и последни месеци на кабинета „Орешарски“.
"Ако се обърнем към отминалата 2013 г., ще видим, че именно това е била годината, която ни направи по-активни, но и по-малко наивни. Ние вече съзнахме, че бързи и лесни решения няма. Публиката като че ли не иска бързи, резки движения. Публиката проявява в известна степен мъдрост в този момент или поне това е позитивният прочит на нашите данни.
Според анализатора, при електоратите на Реформаторския блок, на Патриотичния фронт и с най-висока степен на АБВ оценката за този кабинет съвсем не е еднозначна. "Това е един от възможните подводни камъни за това управление."
Първан Симеонов е убеден, че ако страната се постави на правилен път, дори и социалната цена на известни реформи може да се понесе. В момента доминантата в общественото съзнание не е да се ревизира, да се набият лошите, да се промени и да дойде някой нов. "Да, тези неща съществуват, те са винаги добре дошли. Доминантата е точно такава – да закрепим, да се стабилизираме, да успокоим нещата. Така че в тази ситуация обществото може да реагира мъдро, дори и на по-тежки реформи. В определени моменти публиката се държи по-зряло от своите политици. В това аз намирам доза оптимизъм."
Аналиаторът сподели още, че ситуацията е такава, че много хора са стъписани. Има много страхове – страх от нови избори, страх от наказателния вот на хората – това е нещо, което, повярвайте ми, ужасява политиците. Има и още един голям страх, освен страха от реформи – страха от липсата на видимо продължение. Ако и тези се провалят, какво въобще следва? Всички тези страхове карат публиката и управляващите, а дори и опозицията, да намалят резките движения, да потърсят доверие помежду си, да се потърсят компромиси и това ми се струва, че ще осигури стабилност. Това е доминантата в общественото съзнание сега – да се стабилизираме.
Попитан какво все пак би могло да срути доверието в кабинета, Първан Симеонов отговори: "Доверието в кабинета може да се срути от тежка икономическа ситуация. Общественото мнение по инерция е ляво. То трудно забелязва хубавото и много болезнено преживява лошото. То е вечно намусено и с право, между другото. Тогава Борисов дойде не по силата на някаква икономическа принуда, икономическа безизходица, дойде по силата на политическата логика, не на икономическата. Хората поискаха някой да разкара лошите, да направи тежка ревизия, ако щете, там да им казва: „на колене“ или да им събаря барбекютата и т.н., и т.н. Сега е обратно. Ако тогава Борисов беше нещо като лукс, нещо дори като каприз, сега той е необходимост. Сега той изглежда единственото стабилно нещо по терена. И в тази ситуация на мен ми се струва, че неговата роля в момента е много тежка, това е ходене по бръснач. Защото той знае, че няма право на провал по всичките причини, които казах преди малко, защото сега и политика, и икономика, като че ли изглеждат на ръба. И ми се струва, че оттам е продиктувана е неговата нова роля."
Симеонов даде още хатактеристики. Според него Борисов се държи по съвършено нов начин в сравнение с предишния мандат. "Той по-скоро е влязъл в ролята на говорещия последен, а не на говорещия първи и на говорещия постоянно. По-скоро е диспечер между различни интереси, по-скоро е консенсусен. Това не е някаква PR-ска или маркетингова стратегия, това е единствената възможност в момента. Той ще се държи така и ще крепи този кабинет, струва ми се по-дълго, отколкото очакваме."