Свободата беше единствената му кауза, достоен син на Райко Алексиев

Д-р Любомир Канов

Алекс Алексиев днес напусна тленният свят. Духът му напусна тялото, а то ще остане завинаги тук в родната, грешна земя. Ще се приюти при костите на баща си, когото не му беше дадено да познава, защото така бе отсъдила съдбата, която движи скрипеца на нашите дни и защото кръговратът така се затвори тук в края на неговия необикновен, богат и труден жизнен път.

 След него остава дълбоката следа на един голям българин, на един голям американец, на един голям човек, на един световен политически мислител. На един достоен мъж и на един достоен син на баща си Райко Алексиев, а самият той баща на достойни деца и наследници. 

Няма да се запълни тази празнина,

която се отваря след него. Хора от този мащаб рядко се раждат и още по-рядко доживявят до старост. 

Единствената кауза за Алекс цял живот беше Свободата. Битката му до последно беше не за здраве, за слава, за власт или за спокойни старини. Тази битка беше единствено посветена на нейната непреклонна защита. Благодарение на него и на хора като него, враговете на Свободата никога няма да успеят да я погребат, защото тя е нетленна и безсмъртна. Отсега, Духът му вече ще бъде свободен завинаги, а ние оставаме все още върху тази българска земя, тъгувайки за него. 

Поклон пред паметта ти, Алекс, ти оставаш завинаги в сърцата ни.