Николай Цеков, Дойче Веле

„Ежедневието и битът на редовите обитатели на НРБ са строго контролирани и направлявани в рамките на наложения от комунистическия режим перфиден политически проект“, твърди професор Иван Еленков от Софийския университет в новата си книга „Орбити на социалистическото всекидневие“. Лишен от средства за производство и самостоятелна стопанска инициатива, отделният гражданин на НРБ няма как да запази своето лично пространство от агресията на натрапената му идеология. Той е принуден да се живее по правилата на стадото („колектива“), предвождано от пастира – комунистическата номенклатура.

Социалните отношения са опустошени

В началото ОФ и други организации, създадени от комунистите, диктуват цялото всекидневие – от разпределението храните (които, впрочем, насилствено се изземат от селяните), та чак до настаняването в апартаменти, конфискувани от „враговете на народа“. Това настаняване се извършва с решения на специално създадените за целта жилищни съдилища. Те съдействат за изпълнението на партийните повели за увеличаване на „пролетариата“ в големите градове като средство за потушаване на „нездравите“ политически настроения на „буржоазните“ граждани.

„Новият човек“ в НРБ се оказа по-калпав от стария

През 1950-те години еуфорията на управляващите от завземането на частната собственост и унищожаването на предприемачеството постепенно отстъпва място пред новопоявилите се проблеми. Оказва се, че конфискациите и новата „планова“ икономика в крайна сметка блокират стопанския живот в страната. Номенклатурата и подопечната ѝ „работническа класа“ бързо започват да разграбват така наречената „общонародна“ собственост,
обяснява Еленков.
„В продукцията на пропагандната машина на режима започва все по-често да се говори за „безстопанственост“,  „нехайно отношение“ и „постоянни посегателства“ върху социалистическата собственост. Това е феномен с изключително разрушително въздействие както върху „плановата“ икономика, така и върху създаваното от „нови“ хора „справедливо“ общество“, казва известният културолог. Според него, за режима е особено неприятно, че посегателствата върху „общонародното, които разлагат „новия“ морал“, не могат да бъдат прекратени дори от въведеното по сталински образец свирепо и безпощадно правосъдие. Всъщност, репресивният апарат е зает главно с това да преследва безчетните и повсеместни кражби на материали, горива, инструменти и готова продукция, кръшкането отработа и други традиционни за НРБ дребни провинения.
„Другарско съдилище“: този прекрасен НРБ-оксиморон
Ето защо, пак по съветски образец, през 1960-те години са създадени 9000 така наречени „другарски“ съдилища, които подхващат борбата срещу срещу дребните кражби и разхищенията,  срещу дефектната продукция, срещу надписването и други всекидневни посегателства върху „общонародната“ собственост. Тези съдилища санкционират и проявите на „битово разложение“, изневерите, съседските конфликти и тунеядството, но основното им предназначение е да насаждат комунистическо отношение към труда. Огромната част от работата им е насочена срещу неявяването и закъсненията на работното място и  срещу немарливостта при изпълнението на трудовите задължения.

Другари, виновен съм! Разкайвам се!

„Обект на другарските съдилища са недисциплинираните индивиди по предприятия, заводи, ТКЗС-та, организации. Също така във висшите и полувисши училища, по факултети и курсове – отделно за преподаватели и студенти. Тези съдилища са публично място за прилагане на репресивни техники, типични за тоталитарната държава: широка публичност и показен характер; колективно засрамване и опозоряване, всеобщо следене и доносничество“ , пише изследователката Анастасия Пашова. И допълва, че по време на заседанията от обвиняемите е било искано да се самобичуват по каноните на комунистическата „критика и самокритика“.

 Общото е ничие

Кражбите и разхищенията не само че не намаляват, но и бележат истински бум по времето на така наречения „развит социализъм“ на Живков, доказва Еленков с многобройни факти в своето изследване за всекидневието в НРБ.
И добавя, че въпреки оскъдните резултати, „другарските“ осъждания продължават. Надеждата е, че с тяхна помощ все пак може да се ограничат огромните загуби, които тружениците в НРБ непрекъснато нанасят на икономиката. Защото всекидневните нарушения и дребни престъпления много трудно могат да се докажат и санкционират по обичайния съдебен ред.
„Другарските“ съдилища изпълняват и ролята на буфер в комунистическата утопия,че освободеният от игото на капитала пролетариат ще прояви неудържима работоспособност, ще извърши истински трудови подвизи и ще изпитва майчински инстинкт при съхраняването и умножаването на „общонародната“ собственост, посочва Еленков. „На практика се получава точно обратното. Насажданата идеология е безсилна да регулира, още по-малко пък да възпре безстопанствеността, разхищенията, нехайството, откровената мърлящина и липсата на елементарна трудова дисциплина“, заключава ученият.