The Economist: "Южен поток" ще катурне слабото правителство на Орешарски

"За онези, които са разтревожени от растящото влияние на Кремъл в Европа, основният заподозрян отдавна е България. (...) Руското присъствие в сенчестите светове на българските банки и на финансирането на партиите отдавна предизвиква загриженост." Това пише британското списание "Икономист".

Статията акцентира върху темата за проекта “Южен поток”, което българското правителство "страстно подкрепя, пренебрегвайки правилата на ЕС за обществени поръчки и либерализиране на енергетиката".

Изданието припомня избухването на конфликта между София и Брюксел на 3 юни по повод газопровода и посочва, че спирането на десетки милиони евро от фондовете за регионално развитие и неофициалната заплаха за замразяване на още средства са ударили Движението за права и свободи, което смятало за своя сфера разпределянето им в България, и го е противопоставило на БСП, която е най-яркият поддръжник на "Южен поток".

"Икономист" казва, че САЩ са особено недоволни от опитите за реализиране на проекта и че сенатор Джон Маккейн изрично е предупредил премиера Пламен Орешарски страната да не продължава в тази посока.

След като разказва как енергийният министър е казал след това, че решението за "Южен поток" е "необратимо", "Икономист" заявява: "И без това слабото правителство започна да изглежда обречено".

"Президентът Росен Плевнелиев - силен привърженик на атлантическата и европейската каузи, който не принадлежи към никоя политическа партия - спечели от това, но той няма политическа база. Някои се надяват той да сформира политическа партия, която да участва в парламентарните избори. Другият голям печеливш е Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ - дясноцентристка партия, поне на хартия. Най-вероятният резултат от изборите ще бъде правителство, предвождано от него, с вечното ДПС като по-малък партньор", прогнозира изданието.

След това "Икономист" преминава към скандала около Делян Пеевски и Цветан Василев: "Месенето на картите няма да намали тревогата от корупцията и злоупотребата с власт, засилващи политическата криза".

Статията завършва с обобщението: "Падането на правителството може би е знак, че като избухне криза силата на местните магнати е по-голяма от тази на Кремъл. Но това не е основание да сме по-спокойни."