Когато се появи "Ислямска държава" и започнаха първите проблеми- С Пазарджик, с Нова Загора, много хора, които се занимават професионално с тези проблеми както и хора от службите, имаха своите опасения, че действително нашите мюсюлмани могат да се радикализират. Имаше много аналогии с подобни радикализации в Западните Балкани и Западна Европа, имаше вълна от бойци, които преминават от Западна Европа към Сирия. Имаше много опасесения. Това заяви в "Още от деня" на БНТ експертът по сигурността Тихомир Безлов.

Аз също мислех, че рискът е сериозен. Слава Богу, оказа се, че сме сбъркали. Не се стигна до такива крайности, до каквито мислехме, че може да се стигне. Защо не са се появили, това е друга тема, но тези опасения ги имаше.  

Имаше обаче обвинени наши сънародници в Австрия, в Германия, български граждани, които бяха осъдени на различни срокове затвор. Има обвинения срещу български граждани, които са участвали като бойци в "Ислямска държава" . Обвинените са много по-малко, отколкото се спекулираше, но има факти за това, заяви той.

По думите му, основният проблем за финансирането на мюфтийството, е започнал да се очертава през 2014-2015 г. Той е в това, че от началото на прехода българската държава фактически не е плащала на имамите и заплатите им са били договорени с турската държава.
 Не знаем какви са приходите на мюфтийството, както и на БПЦ. Те често се обръщат към държавата за подкрепа, а ние не знаем тяхната финансова ситуация.
Основният проблем за финансирането на мюфтийството се е появил с промяната на курса на Ердоган, най-вече след военния преврат срещу него, смята Безлов.

Според него, до сега политическите интереси в определени правителства са предпочитали тази тема да не се повдига. Ситуацията обаче се е променила след кризата в ДПС, в момента в който партията е сменила председателя си и се е появила ДОСТ.

"Според мен би трябвало НАП да излезе с оценка какви са приходите на мюфтийството и БПЦ, за да няма дискусия в обществото", заяви  
Безлов, като коментира и сравненията с Косово и възможността от поява на етническо напрежение заради опрощаването на дълговете на мюфтийството.
"Това, че при нас не се е случило като в Косово, има много обяснения, но не означава, че ние отвън не изглеждаме достатъчно рискова страна. Опрощаването на дълговете има своите последствия, особено ако е вярно, че този дълг е натрупан от неплатени социални и здравни осигуровки на мюфтийството.
Основният въпрос е как ще се гарантира това, че парите отвън няма да продължат да идват", обясни експертът в заключение.