Първите признаци на оживление на икономиката, на ръст са налице. Но този ръст трябва да бъде окуражен. Едно повишаване на цената на тока, дори да е от категориите 4,5 или 6 %, би било спирачка в този процес. Правителството има безспорен интерес да окуражи растежа, защото, ако искаме да бъдем по-богати, единственият шанс е икономиката да расте и да произвежда повече”. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

 Ако времето не бъде използвано по най-добрия начин, през този един месец, единственото, което ще се случи е в НЕК, е да бъде натрупан допълнителен дефицит.

„Важно е да се обуздае ръстът на цената на тока не само заради настроенията в обществото, а поради една икономическа причина. Това, което се коментира, беше евентуално повишаване на цената, но не за гражданите, а за бизнеса, и то не за най-големите консуматори, а за малките и средните. Адекватна е реакцията на бизнеса. Никой не може да бъде щастлив, никой не може да бъде доволен, не може да окажа подкрепа, когато се очаква цената му да скочи, каза Томислав Дончев.

По думите му, трябва да се намери дългосрочно, не паническо решение. Според най-простото решение би било да се търси редуциране на дефицита там, където би имало най-малко вълнение. „По отношение на дефицита допринасят старите мегаломански проекти, като „Белене” и „Цанков камък”. Тарифният дефицит, трупан включително и през последната година, където разходните по производство са по-високи, отколкото продажната цена на тока. Безспорно има потенциал за допълнителни икономии за така наречената държавна енергетика в НЕК. Безспорно от свръхразходите, които се правят има какво да се направи и по отношение на ВЕИ-тата”, каза Томислав Дончев.

Нека разсъждаваме в икономически категории, не политически. Имаме дебат в подобен формат - КЕВР, правителство, парламент, работодатели. Всеки защитава интересите на хората, които представлява, заяви още вицепремиерът.

Помолен да коментира информацията, че ще наложат задължителна застраховка на имущество, Томислав Дончев поясни: "Не става дума за задължителна застраховка. Има изкривяване на информацията. Става дума за имотите на гражданите, които са с по-нисък социален статус, които не са застраховани и при които в бедствена ситуация държавата трябва да ги обезщетява с размер на данъчната оценка. Тук има много въпроси - дали данъчната оценка е съотносителна към пазарната. Истински устойчив механизъм при бедствие е застраховането, но не е въведено задължително, както е в някои европейски държави. Но могат да се положат общи усилия за доброволното. Нека всеки си припомни, че утре може да се случи и с него. Държавата ще помогне, но само при социалнослабите", обясни Дончев.

Той коментира и ситуацията в Гърция. Според него тя ще има ефект върху България, но какъв, ще зависи от сценариите, които ще се развият. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в предаването „Денят започва” по БНТ.

Трудно да се каже дали Гърция ще фалира окончателно във вторник. „Искането за референдум дали е упражнение изцяло с вътрешнополитически характер, за да може правителството на Ципрас да излезе от тежката ситуация. Там има особено вътрешно противоречие. Поради мандата, с който е избран, поради обещанията, които е дал, той не в позиция да приеме решенията на кредиторите. Само преди няколко месеца по време на предизборната кампания основните тези бяха в обратна посока. На първо място референдумът може да бъде мислен като начин вътрешнополитически да се отиграе ситуацията. Другият възможен сценарий е опит да се спечели още време. Дали ще има опит за сделка в последния момент или план Б вече е в ход, ми е трудно да кажа. На фона на всички рискове и опасения, знам за хора, които са се самоубили, заради дълговете си, но не съм чувал за изчезнала държава поради дълговете си”, коментира вицепремиерът.

По думите му България и Гърция като параметри на бюджета и задълженията нямат нищо общо. Той посочи, че България е сред най-малко задлъжнелите страни в Европа, заедно с Естония.

„България поддържа вътрешен дълг под 30 %. Ситуацията е съвсем различна, те са малко под 200 % дълг спрямо БВП, т.е. те дължат това, което цялата им икономика би изработила за година и десет месеца. Не може да става дума за сравнение. Ефект ще има върху България. Ще има негативен. Би могло да има и положителен ефект. Всичко зависи от сценариите, които се развият. Те са много. Фалит на държава, която е член на еврозоната не е имало никога. Нямаме преки аналози, когато коментираме ситуацията там, но ще има трансграничен негативен ефект, когато икономиката на една съседна държава страда. Още повече, че ние имаме интензивен стокообмен. Би имало и положително въздействие, следствие на миграцията на бизнеса и на компаниите тук, заради отличните данъчни ставки и по-стабилната страна”, добави още Дончев.