Имената на хората, които имат влогове и кредити в банките, да се публикуват,

ако банката бъде преструктурирана или ѝ бъде отнет лицензът.

Това е записано в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, който беше внесен в първия ден на работа на новото правителство и подписан от Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев, който е дълъг 5 страници.

Законопроектът предлага истинска революция по отношение на банковата тайна, твърдят вносителите. Пеевски и Цонев предлагат създаване на чл. 121б в Закона за кредитните институции, с който се постановява следното: За всички лица, които подават декларации по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши и други държавни длъжности, не важи банковата тайна, когато става въпрос за банка с отнет лиценз или банка, която трябва да бъде преструктурирана. На практика това са всички депутати, министри, кметове, общински съветници, магистрати, президентът, вицепрезидентът и т.н.

Кои са тези лица определя на практика Сметната палата, чийто председател предоставя имената им на собствениците на засегнатата банка най-късно до 10 дни от датата, на която е взето решение да бъде отнет лицензът на банката или тя да бъде преструктурирана. Още десет дни след обявяването на имената на въпросните лица, собствениците на засегнатата банка обявяват „в два централни ежедневника” имената на всички лица по чл. 121б от Закона за кредитните институции, които имат „влогове и кредити” и в банката.

Освен всичко друго, поправката важи не само за лица, които са задължени да се отчитат по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши и други държавни длъжности, но и за хора, които вече са се отчитали, но в момента не го правят, защото не заемат държавна или друга длъжност, предвидена в закона. С други думи това са всички бивши депутати, министри, кметове, общински съветници, магистрати и т.н.

Помислено е и за офшорките – в срок от 10 дни след отнемане на лиценз или преструктуриране на банка те трябва да „разкрият пред банката идентифициращи данни за действителните си собственици”, за да им бъде изплатен влогът, ако става въпрос за депозит. Ако офшорката е взела кредит, имената на действителните собственици се разкриват само в случай че кредитът е просрочен. Имената и на тези собственици трябва да се публикуват „в два централни ежедневника” в 20-дневен срок.

Предвидено е и в случаи като този с КТБ БНБ да упълномощава „дружества с опит в проследяване на парични трансфери” да правят пълно разследване на засегнатата банка.

Пеевски и Цонев посочват, че законопроектът няма за цел да решава казуса „КТБ”, тъй като това е от правомощията на БНБ или респективно на Народното събрание. Нямаме за цел да преодпределяме решението за КТБ, независимо какво е то – оздравяване, преструктуриране или несъстоятелност, добавят те.

До 10 дни от банката трябва в два централни ежедневника да публикуват имената на хората,

които са имали или имат влогове и кредити в банката, се казва още в законопроекта. Това правило ще важи и за бивши политици и хора на висши държавни длъжности, ако законопроектът бъде приет.

Според документа ще бъдат оповестявани и имената на всички лица с

необслужвани или просрочени кредити към банката до 20 дни след решението за затварянето ѝ.

В заключителните разпоредби на проектозакона пък се казва, че синдикът на банката ще трябва да сключи договор с фирма, която да следи паричните трансфери, вземанията и операциите с финансови документи, за да проследи какви действия извършват акционерите и свързаните с тях лица с парите на вложителите.

Пълния текст на законопроекта вижте тук!