Благодаря на академичния и индустриален клуб за добрите идеи и темите, които поставиха като възможно най-спешни. Срещата с нас беше като с партия, която ще получи мандат за съставяне на правителство. Те желаят максимално бързо да бъде сформирано правителство. Трябва да намерим механизъм да си взаимодействаме и партнираме много по-активно, ние като политическа партия, която има отговорността да сформира новото правителство, да ползва този капитал от знания, опит и интелектуални възможности. Това заяви на пресконференция заместник-председателят на ГЕРБ Димитър Николов след среща на ръководството на партията с представители на академичен и индустриален клуб „Добри Желязков”.

По думите на Николов ГЕРБ се отнася с уважение към българските академици и представителите на едрата индустрия. „Коментирахме теми, свързани с ускоряване и истинско стартиране на електронно управление, модернизиране на законите – за концесиите, за публично-частното партньорство. Индустриалците помолиха да се търсят механизми договорите да бъдат по-дългосрочни, за да бъдат много по-прогнозируеми и да не се дава възможност на чиновници и служители да бавят, манипулират и пречат на тяхното изпълнение”, посочи Димитър Николов.

Лиляна Павлова подчерта, че волята и желанието на ГЕРБ е решенията да са предварително съгласувани и с академичната, и с индустриалната общност. „Много инвестиции са вложени във времето, но на нас ни трябва надзор в електронното управление, който с помощта на БАН можем да го развием като посока това електронно управление и връзката между системите, които в момента са налични, да бъде направен по добър начин, а не отново да наливаме пари – дали в софтуер, дали в техника и да има поредното дублиране на инвестиции в сектора. Поемаме конкретен ангажимент по отношение на Закона за нормативните актове. Необходим е много по-широк и детайлен диалог при приемането на промени в закони или изготвянето на нови законодателни актове – да има по-широко и качествено обществено обсъждане, но най-важното е обсъждане с индустриалците, с академиците – нещо, което липсва и доведе до сериозни несъответствия и проблеми в законодателството”, обясни Павлова.

По думите й друга тема, която беше засегната в разговора между ГЕРБ и академичен и индустриален клуб „Добри Желязков” като необходимост да бъде преразгледана, е свързана с това каква част от функциите, които в момента се изпълняват от държавната администрация, може да бъде делегирана на браншовите организации. „Имаме много сектори, например туризъм, в които има повече от една браншова организация, които нямат разбирателство помежду си. Това и досега е било пречка да може държавата да делегира част включително и от контролните функции. Компонентите могат да бъдат делегирани, когато има единна представителна браншова организация в съответния сектор. От гледна точка на изпълнителната власт с апела, който получихме за необходимостта от стабилно правителство, това е да се продължи и разшири форматът – такъв, какъвто беше създаден към Икономическия и социален съвет към Народното събрание, но и Съвета за развитие към Министерски съвет, на който решенията на Министерски съвет – особено по стратегическите теми, но и по отделните сектори – да бъдат предварително разглеждани и съгласувани във формат с академици и индустриалци, както и с браншовите организации”, заяви още Лиляна Павлова.

Тя посочи, че разговорите, които ГЕРБ ще продължи да прави с академичната общност и индустриалците, ще бъдат по най-приоритетните секторни политики като образование, социална политика, здравна и други.

„Днес петима учени от академията и петима български индустриалци поискахме среща с г-н Борисов – човекът, който представлява партията, която е взела най-много гласове на последните избори. От няколко седмици сме много разтревожени от факта, че ако България няма силно подкрепено парламентарно правителство, няма да могат да се разрешат натрупаните проблеми през последните години. Категорично сме против това някой да мисли и да говори за влизане от избори в избори”, посочи председателят на Българската академия на науките (БАН) академик Стефан Воденичаров. По неговите думи мнението на българските учени и индустриалци, които са членове на клуба, е че в България не може да си позволи да се случи това. „Договорихме се, че като приключи целият процес, нашите разговори ще продължат с желанието на членовете на клуба на българските академични среди и българските индустриалци да подпомагат всички бъдещи управляващи за възвръщане на нормалния стопански живот в страната“, каза още акад. Воденичаров, който е част от ръководството на академичен и индустриален клуб „Добри Желязков”.

Той обясни, че председателят на ГЕРБ Бойко Борисов е проявил интерес към това какво е мнението на българските учени и индустриалци за реализиране на възвръщане на нормалния стопански живот, какво трябва да се промени евентуално в едно бъдещо управление – на администрацията на България, какво трябва да се промени евентуално за пълноценно предлагане на законите в България и какво трябва да се направи, така че БАН да бъде наистина използван инструмент за подпомагане на държавното управление. „Договорихме се след като минат всички процедури, да направим няколко тематични срещи по наши предложения, свързани с въпросите било на енергетиката, било на образованието, било на здравеопазването. Бяхме помолени предварително да направим много точни предложения, които те предварително да прегледат и след това да седнем да ги обсъждаме”, добави акад. Стефан Воденичаров.

Докато решаваме всекидневните и утрешните проблеми, не трябва да забравяме големите проблеми за духовния живот и път на наистина голямата нация, наречена „българи”. Това каза на пресконференцията академикът от БАН Антон Дончев. „Изборите минаха, правителство – ще има такова или онакова. В същото време продължават големите проблеми с демографията, с българската земя, с нацията като гени и като състав, с нашите сънародници, които искат да наричаме роми, които играят все по-голяма роля в живота на нашата държавата”, заяви акад. Дончев.
„Преди 1500 години 15 народа се качват на историческата сцена. Останали сме само ние. Трябва да си отговорим на въпроса – какво е това чудо? Как е станало така, че наполовината от тях имената ги знае само Георги Марков? Те са изчезнали, а ние сме останали”, посочи той.
Българи има на всички централни позиции на културния живот на Европа, САЩ и даже на Изток. „БАН има самочувствието, че може да помогне на процеса на решаване на българските въпроси. Ние ви молим да гледате с чувството на отговорност и добрата на нашите усилия да направим нещо”, добави акад. Антон Дончев.
Той припомни, че прабългарите са оцелели, защото са имали пояс, който нарекли „български пояс”. Той е разделял горната част на тялото за небето и долната – за земята. „Този пояс не само е разделял, но и ги е събирал. Без равновесие между нашия материален и духовен живот не можем да вървим напред. Почнахме да носим този пояс на шията си и той вече стана гердан”, каза още акад. Дончев.