В статия за американското издание The Washington Post бившият главнокомандващ силите на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк призова Европейския съюз и Алианса да не чакат момента, в който Западните Балкани отново „ще избухнат“ и настоя за подновяване на ангажимента на Запада към региона, за да се предотврати „пълзящата дестабилиция“ в страните от полуострова. 

"Изминаха повече от две десетилетия, откакто работих с Ричард Холбрук и нашия екип за прекратяване на войната в Босна. НАТО разгърна и след това предприе действия за спиране на сръбското етническо прочистване в Косово, цитира "Фокус" .
Днес три държави от Западните Балкани (Хърватия, Албания и Словения) станаха членове на НАТО. Хърватия и Словения се присъединиха към Европейския съюз. Сега Косово е независима държава. Повечето американци и европейци психически отхвърлиха този брутален конфликт като решен проблем.
За съжаление, това съвсем не е вярно. Продължаващите политически конфликти по отношение на етно-религиозния характер на тези нации постоянно заплашват да прерастнат в национални и регионални кризи, като превърнат региона в основна цел за намеса от чужди сили. Екаплозивна комбинация от лошо управление, икономическа стагнация и слаби демократични институции остави малобройно, но съществена малцинство уязвима на наемане от джихадистите. Всичко това прави региона узрял за експлоатация от терористични организации и намеса от външни фактори, включително Русия, Китай и Турция.

За да бъдат нещата още по-лоши, регионът страда от пренебрегване от страна на демокрации, които са допринесли за прекратяване на войните в Югославия. Вярвайки, че демократичното бъдеще на Балканите се намира в членството в ЕС, САЩ до голяма степен предадоха на Брюксел отговорността за политическото, институционалното и икономическото развитие на региона. И все пак политическата инерция в рамките на Общността запази Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово, Албания и Македония, които чакат окрилени. И докато САЩ и Европа спят, другите власти си водят бележки. 
Кремъл непрекъснато увеличава влиянието си. Руснаците работят, за да подтикват антиевропейските и антинатовските настроения. Те подкрепят екстремистки групировки (един от които е обект на разследване в Босна и Херцеговина за предполагаеми паравоенни действия) и предоставят целенасочена военна помощ. Кремъл също разгорещи пламъците на етническото разделение чрез дезинформационни кампании, които подклаждат православните християнски народи срещу мюсюлманите, като умишлено подбуждат напрежението, което подхрани и Югославските войни през 90-те години на миналия век.
В същото време Турция и държавите от Персийския залив инвестират силно и в Западните Балкани. Турция е третият по големина инвеститор в Босна и Херцеговина, а лидерът на основната мюсюлманска политическа партия в страната пътува често до Истанбул за снимки с все по-авторитарния турски президент Реджеп Тайип Ердоган.
Саудитска Арабия и нейните съседи в Персийския залив са насочили своя принос към подкрепата на религиозните организации, изграждането на нови джамии и предлагането на религиозни инструкции на местните имами. Строгото тълкуване на исляма, което често е в основата на такова обучение, няма нищо общо с умерената традиция, която се практикува на Балканите от векове, и е свързана с нарастващия фундаментализъм в региона.
Около 1000 чуждестранни бойци (предимно от Косово и Босна и Херцеговина) са се борили за „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. Въпреки че броят на чуждестранните бойци от Балканите тенденциозно намалява, средата, в която тези лица стават радикализирани, и уязвимостта сред недоволните сегменти от населението продължават да предизвикват загриженост. Проблемът с реинтеграцията на завърналите се чуждестранни бойци отправя още по-голямо предизвикателство.
И накрая, Китай също се стреми да засили влиянието си в региона. В рамките на инициативата си „Един пояс, един път", Пекин е готов да осигури огромните капиталови инвестиции, необходими за осъществяването на крайно необходими инфраструктурни проекти на Балканите. Но както видяхме в Африка, подобни инвестиции почти винаги идват с известни условия. 
Ясно е, че САЩ и Европа трябва да останат ангажирани със Западните Балкани - със специален акцент върху укрепването на демократичните институции, така че правителствата да могат да отговорят на нуждите на своите граждани.
Зоната за свободна търговия на Западните Балкани, предложена наскоро от лидерите на региона, може да бъде стъпка в правилната посока. Но подобна инициатива не трябва да се разглежда като заместител на потенциалните гаранции, които трябва да бъдат предоставени от НАТО и ЕС. Сериозна пътна карта присъединяването към ЕС ще предостави на страните в региона стимули за извършване на необходимите политически и икономически реформи, за засилване на тяхното сътрудничество и за справяне с нарастващото междуетническо напрежение.
Разбира се, такива усилия ще трябва да имат широка подкрепа, за да бъдат придвижени напред - предизвикателство в регион, в който населението остава рязко разделено от нагласи към институции като НАТО.
И все пак, според едно скорошно проучване, макар босненците от сръбски, хърватски и мюсюлмански произход да са разделени по много въпроси, те са обединени в опозицията си срещу „Ислямска държава“ и в желанието си да се справят с икономически проблеми. Членството в НАТО ще бъде по-лесно да се продаде на етническите сърби в региона (които са склонни да бъдат руснаци и противници на НАТО), ако това членство им се окачествява като подпомагане за по-голяма регионална стабилност.
Можем да гарантираме, че милиардите долари на данъкоплатци, инвестирани в този регион, няма да се загубят, като подкрепят работата за развитие на демокрацията като Националния демократичен институт и Международния републикански институт. Виждахме продължаващото значение на този вид работа с инициативи като новосъздадената работна група за борба с екстремизма, която помага на законодателите в Босна и Херцеговина да се адаптират към постоянно променящото се предизвикателство на екстремизма.
Имаме много инструменти, с които разполагаме, за да предотвратим пълзящата дестабилизация в Западните Балкани. Нека да гарантираме, че няма да похарчим огромните инвестиции, които направихме в този труден регион, и ще подновим ангажимента си да помогнем на тези нови демокрации да постигнат пълния си потенциал".