Засилването на властта в Кремъл ще създава много сериозни проблеми между елита и руските граждани. Това коментира журналистът Валери Тодоров, дългогодишен кореспондент в Москва, в ефира на Би Ти Ви след избирането на Владимир Путин за четвърти мандат като президент. 

Той обясни, че преди изборите извън Русия работи синдрома на обсадена крепост. Тази антируска кампания, която се разви, тя беше разпозната от руснаците като антируска кампания. В резултат на това се активизираха хората - това показват и резултати на изборите, които спечели за пореден път Путин. 

Тодоров изтъкна, че има голяма разлика между ранния и сегашния Путин. В първите години от управлението си той направил много, за да не се разпадне държавата. Но реформите, които е предприел, доведоха до огромно разминаване между очакванията и това, което е сега Русия. Сякаш пътят на демокрацията в Русия е някакъв трети път и така го разбират руснаците.

Журналистът посочи още, че  това, което Европа и светът са пропуснали да направят през тези години е да разработят  линия каква Русия искаме – силна или слаба. От това как ще се развива Русия и нейното външнополитическо поведение ще зависи диалогът със Запада и САЩ. Но това, което е сериозен проблем днес са дефицитите на национални елити и липсата на правила, които правят този диалог изключително непредсказуем. 

Бившият депутат и журналист Асен Агов пък изтъкна, че когато преди промените в Източна Европа е имало Студена война, тогава е имало правила, за да няма гореща война. Сега ситуацията е съвършено различна, защото Западът трудно може да предогади ако има война, каква ще бъде тя – студена или гореща. И това зависи именно от поведението и политиката на Кремъл.

Агов обаче изтъкна, че 25 милиона от руснаците живеят под прага на бедността, а други 25 милиона са избягали на Запад. Той смята, че Русия е наистина едно икономическо джудже и не случайно републиканецът Джон Маккейн нарича страна на Путин „бензиностанция с ядрено оръжие“.