Върховният административен съд (ВАС) се опитва да пусне димна завеса върху сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, съобщава desebg.com. Магистратите упорито застъпват тезата, че Комисията по досиетата не може да обявява публично повече от веднъж агентите на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА само върху различната им ръководна длъжност, която са заемали или заемат.

Това стана ясно от решение на състав на ВАС с председател Ваня Пунева от 13 март 2019 г. по делото, заведено от бившия лидер на Българския бизнесблок Жорж Ганчев срещу последното решение, с което е обявена неговата принадлежност към ДС от Комисията по досиетата.

Интересното в случая е Ганчев не оспорва агентурната си принадлежност, която е установена от Комисията по досиетата още през 2007 г. в качеството му на народен представител.

Той оспорва пред ВАС само поредното му обявяване от Комисията му през 2017 г. този път в качеството му на председател на УС на Българската федерация по баскетбол.

Дотогава той е обявяван от Комисията неколкократно, включително и като кандидат президент и кандидат за народен представител, но Ганчев не е предприел съдебен ход при предходните решения.

Завеждането на дело от негова страна след толкова решения става едва, след като в последните няколко години във ВАС се намериха съдии, които започнаха да прокарват подобни решения в резултат на противоречивата практика, която Върховният административен съд допусна именно по съдебни спорове, решавани еднозначно до 2013 г., докогато председател на ВАС бе Константин Пенчев.

Адвокатът на Ганчев е о. р. ген. Милчо Бенгарски, главен секретар на МВР по време на правителството на Любен Беров (1992-1994), останало в историята като правителството на „Мултигруп”.

В своите мотиви съдебният състав на ВАС по делото на Жорж Ганчев е приел, че Комисията може да обявява принадлежност при настъпили нови обстоятелства с откриването на нови документи за съответното лице.

Съдът обаче изобщо не се е задълбочил във факта, че голяма част от досиетата са незаконно унищожени от БКП/БСП и ДС в началото на прехода.

И по тази причина при приемането на закона за досиетата през 2006 г. законодателят вмени на Комисията да не издирва, събира или тълкува документи, а само и единствено да обявява принадлежност към тоталитарните служби на базата на наличието на строго определени документални свидетелства, сред които са и установяване на принадлежност по наличието на картони в картотеката и данни в регистрите.

Задача, към която Комисията по досиета се придържа от самото начало на дейността си през 2007 г.

ВАС не се е съобразил и с потвърдения от Конституционния съд законодателен подход.

По този начин съдът се опитва да промени целия смисъл на закона за досиетата, а именно чрез Комисията по досиетата обществото да бъде информирано за принадлежността на сътрудниците на тоталитарните служби в различните им качествата след 10 ноември 1989 г.