- Ще се търси отговорност на всички, които управляват, в каквато и позиция да съм. Няма да позволя никой да ме опитоми.

Специално за faktor.bg новият служебен зам.- министър на културата коментира обвиненията, че "протестът е на власт". Разяснява и какви са предизвикателствата на новия пост, който заема, и как служебното правителство би могло да помогне на културата за няколко месеца.

Интервю на Косара Белниколова

Виктор Стоянов е зам.-министър на културата в служебното правителство. В момента е с ресор авторско право, сценични изкуства и нематериално културно наследство - читалищно дело, библиотеки и българска книжнина. В последната година беше един от активно протестиращите срещу кабинета „Орешарски” и като публична личност, и като част от Протестна мрежа.

Бакалавър по музика и виртуални музикални технологии в СУ„Св. Климент Охридски”. Магистър по история на философията. Има дългогодишен професионален опит като композитор, аранжор и саунд дизайнер в сферата на филмовата музика, музика за игри, реклами, TV програми, театрални постановки, както и успешно реализирани проекти в сътрудничество с водещи студия в България и Европа.

- Г-н Стоянов, как се чувствате в сегашната си позиция – различна от тази на артиста, по-скоро административна?

- Със свикването нямам проблем, защото бях член на УС на „Мюзик аутор“, както и част от Комисията по култура в 39-тото НС. През годините съм се занимавал с различни проекти. За мен новото беше по-скоро как точно работи тази държавна система. От нея зависят съдбите на много хора на културата и изкуството, за които никога няма средства и винаги биват оставяни на последно място.

- Какво трябва да се реформира там?

- Проблемите ясно започват да се виждат дори от малкото време, в което съм в министерството - непрозрачност, неефективност, половинчатост в действията и отказ от правомощия, както и забавяне на решаването на много от проблемите. На първо място трябва политическа воля културата да е приоритет, а това очевидно е така само на думи през последните години. Например парите за култура трябва да станат най-малко 1% от бюджета. Това е идея на Обсерваторията за икономика на културата, говори се за нея от много време, но така и не става факт. Крайно време е да се търси отговорност на политиците за това, което се обещали. Призоваваме всички партии да се обединят около този процент и да го изпълнят след изборите. Когато един сектор се посочи за приоритет – това се отразява години напред. В момента това не е така и културата е в колапс. Това води до отлив на ученици, липса на стимул, липса на перспектива – следователно до срив на културата за години напред.

На второ място – в самото министерство има проблем с управлението дори на малкото отпуснати средства. Има тромавост, непрозрачност. Разбира се, там работят и много качествени кадри, които милеят за българската култура. Но системата позволява някои хора да се занимават само със собственото си оцеляване, вместо с оцеляването на културата. Идеи, жалби и информация заседяват с години, гражданите не могат да разберат дали по техните проблеми се работи. Много кадри в администрацията, които е трябвало да направят нещо, просто са се „возили” в системата и са били поредното зъбно колело. Тук трябва да се приложи комбинация от нова визия, съчетана с приемственост.

- Има ли сменени кадри във вашето ведомство?

- Министър Иванов е много диалогичен човек и не взима необосновани решения. В министерството нямаше смени. Всеки, който си е вършел съвестно работата, може да се надява, че ще работи заедно с нас.

- Кои са най-належащите задачи пред министерството? Има ли риск за началото на новия театрален сезон, например?

- За първите шест месеца има недостиг в бюджета за сценичните изкуства с над 5 млн. лв. Водят се преговори с Министерство на финансите и се опитваме да го овладеем. Друг проблем е този с Ларгото. Не ми стана ясно как това стана толкова бързо медиен проблем. Да, там има проблем, но той е решим. Един от основните проблеми на българските институции е, че те не говорят една с друга чрез експертите си, а чрез медиите. Такъв е и този случай. След като седнахме да говорим, той беше преодолян за дни. Политиката на нашия екип е за откритост и преодоляване на липсата на диалог с гилдията. В момента започваме срещи със синдикати, в обществения съвет по култура, с творческите съюзи. И тези срещи няма да са по кабинети. Трябва да има диалог и обществено внимание, фокусирано върху културата, защото хората на културата са прекалено скромни, а носяτ световна слава, приходи и престиж и трябва да извоюваτ своето достойно място. Не може културата да не се развива паралелно с другите сфери. Трябва да се създават условия на младите да творят и това може да стане, когато се насочват правилно парите, когато цялата мотивация на администрацията е да помага на културата, а не да обслужва нечий интерес. Например има много европейски програми за този сектор, които могат да подпомогнат тази сфера, но там също има голяма доза непрозрачност.

- Какво мислите за гражданските квоти в листите на БСП, ДПС, ГЕРБ?

- Не следя много детайлно ситуацията, защото съм се фокусирал върху проблемите на културата, но мога да говоря принципно. Аз съм ЗА повишаване на гражданското участие в политиката. Когато миналото правителство подаде оставка,  призовах всеки от активните хора да поеме своята отговорност да се включи активно в обществения живот. Въпросът е друг – има един механизъм, който го видяхме при миналото правителство – да се използват граждански организации, които са удобни на властта. Това не е европейски тип мислене. Пример за това комисията на Мая Манолова в миналия парламент. Там имаше само удобни на властта организации - нямаше представители на истинското гражданско общество. Но се видя, че тази практика не успя. Нека политиците бъдат честни спрямо гражданите, защото вече всяка истина много бързо се разкрива. Минахме на нов етап – гражданското общество се събуди и не може да търпи и да бъде лъгано толкова лесно. Ако партиите взимат гражданска квота – нека тя е съставени от истински активни и независими граждани, които няма да са съгласни с всичко, което ръководствата им спуснат.

- Лесно ли се съгласихте да заемете този пост?

- С проф. Близнашки бяхме рамо до рамо в инициативния комитет и се борихме да повишим гражданската активност в изборния процес. Въпреки че партиите бойкотираха електронното гласуване и инициативата като цяло, през това време ние от Комитета изградихме силни връзки помежду си и ще продължим да се борим за каузата. Обаждането беше след статуса ми във Фейсбук, чрез който призовавам всички да поемат своята отговорност. Мислих доста, защото все пак бях човек, който много яростно критикува властта, но за мен, и за всички хора от гилдията, които стоят зад мен, това е шанс. Много приятели от културните среди ми казаха „давай”, ти си нашият представител и ако се откажеш, няма да ти простим, защото това е шанс да се види как работи системата отвътре и да се задвижи в правилната посока. Никога няма да забравя, че съм бил от другата страна и че съм критикувал властта и няма да направя компромис. Всичко, което видя вътре в системата, ще го споделя на обществото.

- Ако ГЕРБ дойдат на власт и не изпълнят обещанията си, ще бъдете ли отново на площада, на протест?

- След тази година на протести, която и власт да дойде трябва, трябва да е наясно, че не може да се продължава по стария начин. Ще се търси отговорност за действията ѝ. В каквато и позиция да съм, ще бъда критичен към властта. Няма да си позволя никой да ме опитоми. Аз съм човек с кариера и име, не съм анонимен служител, чиято цел е само да оцелява. Никой от ядрото протестиращи не би се примирил, ако новото мнозинство, което и да е то, започне да действа по стария начин. Всички трябва да минем едно ниво напред – партиите трябва да се отворят и да бъдат честни с гражданите. Сигурен съм, че гражданското общество няма да се примири с която и да е власт, ако тя продължава да прилага старите практики.

- Имаше идея "Протестна мрежа" да става партия. Какво е Вашето мнение?

- Протестна мрежа е една доста хоризонтална структура от хора с различни разбирания – радикални, леви, десни. Много е трудно това да се превърне автоматично в политическо формирования, но разговорите продължават В Протестна мрежа всичко става на базата на диалога. Има различни възможности за развитие. Хората, които са политически ангажирани и активни, могат да се отделят и да създадат политически проект. Другите, които са за запазване на гражданския облик на мрежата, могат да продължат да са коректив на всяка власт.

- Как ще отговорите на твърдението, че „протестът е на власт”?

- Това е опорна точка, която се разбива само като погледнете състава на правителството – там има точно трима души, които са били по-активни на протестите. Това не може да е обвинение. Когато един човек е с гражданска позиция, това означава ли, че не може да е експерт и да работи? Служебните правителства са експертни. Всеки, който е в това служебно правителство има право на своята гражданска позиция. Дори е по-добре хора, които не са съгласни със системата, да влязат в нея, защото няма да се примиряват с несъвършенствата й.

- Какви са приоритетите на служебното правителство?

- Грешно е да се смята, че то може да подготвя само изборите – това също е опорна точка. С тези твърдения някои хора се опитват да сковат работата му. Относно моето министерство, това което мога да направя е: прозрачност, придвижване и решаванe на залежали проблеми, срещи, обсъждане на идеи, залагане на бъдещата визия за култура и т.н. Искам да призова гилдията да бъде активна и чакам конкретни подложения с какво нашето министерство може да помогне и в краткосрочен, и в дългосрочен план. Без професионална подкрепа, за краткото време на мандата ни, няма да може да свършим много неща. По силите ни е и да разпишем мерки за следващите правителства, които да са публични. По този начин ще бъде трудно да бъдат отхвърлени. Ще направим предложения за бюджета и за законодателството.

- Според Вас какви бяха най-големите поразии, оставени в наследство от предишното управление?

- Основният проблем е, че то загуби връзка с избирателите. Нямаше намерение да обслужва националния интерес, а беше създадено с цел да обслужва чисто корпоративни интереси. Имаше скандални назначения, което показа, че тези хора не се интересуват от общественото мнение и са готови на всичко, за да запазят властта.

- Протестите ли бяха причина то да падне?

- Аз съм обективен – те не бяха единствения фактор, но силно помогнаха. Когато задкулисието стане предкулисие, то започва да се чувства неудобно. Протестите вкараха в дневния ред на обществото проблемите с олигархията, с мафията, с непрозрачните връзки, за това как се прави бизнес в България, медийния монопол. Всички тези неща никога не са били на фокус преди протестите. Дори само това да е направено – да се насочи вниманието – пак е успех. А протестите постигнаха много повече. Те разкриха истинското лице на предишното управление и то беше поставено в пълна международна изолация . Партиите, които бяха в коалиция нямаха нищо общо помежду си. Избирателите на „Атака” бяха ли гласували да има коалиция с ДПС? Това беше коалиция на подмяната – ясно беше, че не можеше да просъществуват дълго. Но през краткото време на управлението си, те нанесоха големи щети на страната: започнаха да сключват неизгодни договори за България, почти всички европейски средства по програмите бяха замразени, скандалните назначения, липсата на контрол, преяждането с власт и много други неща. Но те са поправими, ако следващите управляващи разберат своята отговорност и осъзнаят, че те са избрани от гражданите и единствената им цел е добруването на България.

- Какво очаквате от следващото правителство?

- Очаквам да има идейна спойка между участниците в него, да има дългосрочна визия и да изпълни програмата, която заяви. Що се отнася до културата – трябва да й се даде въздух и да бъде оставена в ръцете на качествени и активни хора с модерно мислене, които милеят за нея. Културата трябва да се превърне в реален приоритет. Следващото управление трябва да разбере, че превръщайки хората на изкуството и интелигенцията в свои врагове, те рискуват много. Изминалата година беше ярък пример за това. Нека бъдещите министри не се качват веднага на колите, а да ходят сред хората без охрана и НСО. Българското общество вече е толкова отвратено от това преяждане с власт, че този жест, дори ако някой го сметне за ПР, би бил много полезен. В повечето европейски страни политиците правят точно това. Гражданите трябва да почувстват, че управляващите са част от тях. Нека няма такава пропаст между избиратели и властимащи, за може заедно да работим за добруването на страната.