„Назначението на Кристалина Георгиева за еврокомисар по бюджета е много добро признание лично за нея. То не е учудващо, предвид че тя беше най-високопоставеният българин в Световната банка и над 20 години е градила кариера там. Моята надежда е, че като комисар, отговарящ за бюджета, тя ще говори малко повече за нуждата от икономии в страните, които са разпуснали коланите, а не за продължаване на политиката на бюджетни дефицити.” Това каза пред БНР икономистът Владимир Каролев.

По думите му, българският еврокомисар не трябва да иска уеднаквяване на данъчните режими в Европа. „Не е негова работа да лобира за повече пари за страната си”, категоричен е той.

Каролев обясни, че процедурата в КТБ е съгласно 8-ма глава в Закона за кредитните институции, регламентираща процедурите, когато една банка е под особен надзор. Въпросът е дали достатъчно бързо работят квесторите и наетите три консултантски компании – към тях претенции може да има. Но всякакви други искания, включително: „дайте парите предварително“, „дайте част от парите“, „дайте да открием банката“, „дайте да я разделим на добра и лоша“ не може да се осъществят в рамките на споменатия закон.

Каролев припомни, че в други страни в ЕС вече две години действа директива при какви условия може да има подкрепа на банка при криза, но в България тя не е транспонирана. Според него капиталовата дупка в КТБ няма да покаже негативен собствен капитал на банката, което би довело до фалита ѝ, а е по-вероятно банката да има положителен капиталов баланс и да се търсят варианти за оздравяването й.

Икономистът заяви: „Финансовият министър Порожанов е прав, твърдейки, че КТБ не трябва да се рекапитализира с публични средства, но в крайна сметка, ако не се намерят частни инвеститори, които да предложат пари за рекапитализацията, е чисто политическо решение държавата да я национализира. Но това може да стане само при действащ нов парламент”.