По дефиниция под „табу" се разбира тема от значим обществен интерес, за която гражданите е трябвало да бъдат информирани от медиите, но тя е представена повърхностно, рядко или напълно отсъства от дневния им ред.

Резултатите от актуално изследване на института, подкрепено от Фондация „Фридрих Науман", сочат 18 теми, по които интернет изданията се опасяват да изнасят данни и информация, която засяга публичния живот на политици и институции, проблеми на гражданското общество и хората.

Сред десетте от топ темите "табу" в българските онлайн медиите са финансирането на медиите и проблеми от сферите на властта, капитала и правата на потребителите.

Лидер в негативната класация е темата за финансирането на медиите - от държавата, от чуждестранни фондации, финансирането на регионалните медии.

Общественият интерес е силно увреден и от селективното отразяване на теми като „власт" (силните на деня и функционирането на политико-административната система), „капитал" (икономически играчи и групи, тяхната дейност и влияние), „права на потребителите" и др.

Списък на темите "табу":

1Финансирането на медиите: от държавата, от чуждестранни фондации, финансирането на  регионалните медии49

2Предполагаемото тъмно минало на министър-председателя Бойко Борисов(юли 2009 - март 2013 г.)46

3Фалшификация и манипулация на президентските и местните избори' 201139

4Определени икономически групировки - структура, дейност, влияние36

5Антипотребителските практики на банките: много рядко се споменават имената им32

6Антипотребителското поведение на мобилните оператори: много рядко се споменават имената им30

7Големите злоупотреби и корупцията в МВР, неговите служби и ДАНС (без преекспонирания проблем за подслушванията)26

8Какво става с Инвестбанк на Петя Славова(проблема с капиталовата й адекватност; обвинението за злоупотреба със средства на клиенти; като  кредитор на групата, издаваща „Труд" и „24 часа)21

Темата за ромите отвъд проблема за престъпността, с които традиционно присъстват в медиите21

10Какво се случва с мултиплексите? Каква е ролята на Цветан Василев?19

11Непрозрачната политика на ГЕРБ: какво се случи с Държавния резерв18

12Фактическият текст на новите договори с „Газпром" и техните анекси14

13Провалите в превенцията, профилактиката и лечението на смъртоносни болести като израз на кризата в здравеопазването11

 Медиите проспаха скандалите с дюните по Черноморието: злоупотребите в Несебър11

15Екологичните безобразия в Средногорието5

16Четири банки срещу „Биволъ" (искането до БНБ за налагане на санкции на сайта поради уронващи репутацията им публикации)4

17България и бъдещето на ЕС: „Европа на две скорости", бюджетът на ЕС (2014 - 2020 г.)2

18МВР продължава да получава дарения1

Обект на изселването през 2011 година са десет национални вестника. През миналата година  „non reporting" за първи е проучен по отношение на онлайн медиите: новинарски и аналитични сайтове и онлайн версии на печатни и електронни медии, които отразяват политически, икономически, социални и други общественозначими проблеми. Изследването не обхваща блогове, социални мрежи и форуми.

Основният риск, който крие този подход, е тема, излъчена от електронна медия или публикувана в печатно издание, да бъде пропусната от търсачката Google. Т.е., няма стопроцентова гаранция, че при проучването могат да бъдат обхванати всички възможни публикации по дадена тема. Въпреки това е заложено на този подход, защото:

- няма български аналог на специализирани търсачки за медийно съдържание като Genios.de, LexisNexis.com и др. подобни. В същото време обаче трябва да бъде подчертано, че тези търсачки са предназначени за проучване на съдържанието на класическите медии - телевизия и преса. Следователно отсъствието им като изследователски инструмент не трябва да бъде надценявано. 

- онлайн архивите на много от печатните и електронните медии в България са непълни. 

- търсачката Google остава най-добрата в интернет и вероятността да пропусне някоя новина или тема е в пъти по-малка, отколкото да я намери.

Проучването е протекло в четири етапа.

В първия етап стотина журналисти, изследователи на масовите и политическите комуникации, вкл. университетски преподаватели, студенти, експерти от НПО и обикновени граждани номинират по пет теми от значим обществен интерес, които според тях през 2012 г. са били табуизирани в българските медии. След като номинациите се получи списък от 160 теми.

При втория етап работна група от представители на ИМП и Фондация „Фридрих Науман" селектира 29 теми, получили най-високи сумарни оценки - между 33 и 29 точки (гласуване по скала 5 - 3 - 1, при което 5 отбелязва най-високата степен на нарушаване на обществения интерес с табуизирането на дадена тема, а 1 - най-ниската).

За всяка една от темите е изготвен „паспорт". Той съдържа информация за проблема, факти около неговото отразяване или пренебрегване, контекста на възникването му, наличието на надеждни и проверими информационни източници като например публикация в независима онлайн медия или прессъобщение, значението му за гражданите и обществото.

В третия етап студенти по политология и социология от СУ „Св. Климент Охридски" под ръководството на д-р Иво Инджов осъществява проучване за потвърждаване или отхвърляне на предположенията за табуизирането на номинираните теми в онлайн медиите.

На финалната права е било преценено, че от 23 изследвани теми 18 отговарят в една или друга степен на критериите за табуизираност.

От по-нататъшно оценяване са отпаднали „Гафовете на министър-председателя Бойко Борисов", „Корупцията в медиите, зависимости от корпоративни, икономически и политически интереси", „Парите на държавните фирми в Корпоративна търговска банка (КТБ) и отношенията й с различни медии", „Алея първа" (на Холдинг Варна) - между инвеститорския и обществения интерес", „Обществените поръчки - корупция, непрозрачност, неефективност".

Някои от тези теми са обект на голям брой публикации, основно информации, други са отразени и с аналитични материали.

В четвъртия етап седемчленно жури е оценило темите по 10-степенна скала според тяхната обществена значимост.