От гледна точка на обществения интерес изминалата година е безсмислено пропиляно време, коментира политическата ситуация у нас журналистът Ясен Бояджиев. Може някои от отиващите си министри да са имали достатъчно компетентност и искрено желание за промяна и да са вложили много усилия за решаването на някакви всекидневни проблеми, като цяло обаче това управление не искаше и не можеше да отговори на нуждата от реформи, защото бе замислено и конструирано с друга цел. Вярно е, че то получи в наследство много, отдавна залежали проблеми. Но не направи почти нищо за решаването на нито един от тях. Напротив – задълбочи ги и създаде нови. Така че оставеното от него наследство ще е още по-тежко, а цената за преодоляването му – още по-висока, категоричен е коментаторът и допълва: "Ще запомним това управление с нищоправенето в редица, крайно нуждаещи се от реформи, публични сфери - образованието, здравеопазването, съдебната система. А в пенсионната система започнатата, макар и плаха реформа даже бе върната назад."

Според журналиста, ще запомним кабинета "Орешарски" и с баналния му опит да си купи доверие и подкрепа чрез прехвалената си социална загриженост. Както показаха резултатите от последните избори, този опит не успя. Надеждата е повече хора да са разбрали, че не галещата ухото популистка реторика и не дребните подаяния на „добрата” държава ще ни измъкнат от бедността, а добре работещата икономика.

Икономическата им политика бе насочена по-скоро в обратната посока. Държавата продължи да налива пари в издъненото корито на губещи фирми, вместо да ги преструктурира и приватизира. Добре че засега поне не успяха, и дай боже да не им стигне време, да загробят още пари в тъй наречената „реиндустриализация”, заключава той.

„Шедьовърът” на икономическата им политика обаче, коментира още Ясен Бояджив, безспорно е чудовищният батак, който сътвориха в енергетиката, докато сваляха цените на тока и преразпределяха икономическо влияние в нея. Катастрофалната цена на този батак тепърва ще плащаме всички. Това ще е и поредният болезнен урок за голяма част от населението - че няма нищо безплатно, че евтиното в крайна сметка винаги излиза по-скъпо. И че гаранция за по-високи доходи и повече работни места могат да бъдат само правилно функциониращите пазари. "И накрая – това управление затвърди пагубния за България модел на срастване на политическа и икономическа власт, при който държавата и нейните институции са в плен на олигархични интереси. Моделът, определен тези дни от Лешек Балцерович като политизиран или връзкарски капитализъм, който е не само несправедлив, но и неефективен. Без неговото премахване развитието на страната и нарастването на благосъстоянието на българите са невъзможни", категоричен е авторът на коментара.