Раздробената и нестабилна парламентарна конфигурация може да се превърне в инкубатор за прокарване на лобистки практики и корпоративни интереси. За това предупреждава в свой доклад Институтът за модерна политика. 

Резултатите от вота са оформили мозаечна структура на 43-ото Народно събрание. Тя се очертава на две нива - от една страна има обща фрагментация (осем политически сили) без ясно изразено политическо мнозинство. 

От друга страна част от тези политически субекти на свой ред са вътрешно раздробени и нееднородни (Патриотичен фронт, Реформаторски блок), а някои представляват по-скоро временни „коалиции по интереси", а не програмно и идейно хомогенизирани политически субекти („България без цензура", преименувана след изборите в „Български демократичен център"), коментират експертите.

Именно поради това от Института за модерна политика предупреждават за някои опасности, с които може да се сблъска НС и правят серия от препоръки за преодоляването им.

Опасността за засилване на лобистките практики и корпоративното влияние върху законодателството се създава от мозаечния характер на парламента, в който участват и неустойчиви, вътрешно раздробени политически субекти. Има опасност от прокарване на частни интереси в ущърб на широкия обществен интерес.

Друга опасност, която съзират от Института за модерна политика, е хронична политическа нестабилност. Според тях тя произтича от липсата на ясно изразено политическо мнозинство, мозаечната структура на парламента и правителствената коалиция, основана на сложен пакет от двустранни договорки и програмни споразумения. Според експертите тази нестабилност ще проличи най-вече в ключови дебати и гласувания - за бюджета, за данъците, за националната сигурност, съдебната реформа и други.

Недостатъчната представителност на 43-ото НС и би довела негативни последствия като нарастване на социалното напрежение и засилване на алиенацията на гражданите от политическата система. Това е предпоставка за създаване на изолация на значителни групи в обществото от законодателния процес.

Новоизбраният парламент, подобно на предходния, ще ходи по живите въглени на общественото недоволство, предупреждават още от ИМП. Експертите са на мнение, че с оглед на това, следва да се възприеме интегративен подход в отношенията с разнородните граждански организации и да създадат ефективни механизми и среда за диалог и отчитане на мнението на компетентните граждански организации.

Като четвърта опасност от института изтъкват възможността от задълбочаване на правозащитния дефицит в законодателството. Досега в нашия парламент липсва механизъм за преценка на съответствието на разглежданите законопроекти с правозащитните стандарти, установени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и практиката на съда в Страсбург, коментират експертите.

За преодоляване на всички тези опасности от Института за модерна политика правят серия от конкретни препоръки.

Експертите намират за необходимо всички предложения за второ четене, които се правят от депутатите, да бъдат публикувани своевременно на сайта на парламента. Те се мотивират с факта, че именно между двете четения съществуват най-широки възможности за прокарване на лобистки поправки.

Сред другите препоръки са въвеждане на регламент за разкриване на информация за организации и лица, които лобират за промени в законодателството, какви са техните източници на финансиране (публични, частни, от чужди държави и организации); публичен регистър на гласуванията на депутатите в достъпна през интернет база данни с възможности за персонално, хронологично и тематично търсене, публични изслушвания на кандидатите за висши държавни органи, избирани от НС, в духа на предложенията, внесени от ИМП още през 2011 година.

Институтът смята за необходимо да се възстанови в реформиран вид консултативният съвет по законодателството в НС, като се предвиди участие и представители на компетентни граждански структури. Сред задачите му да се включи и извършване на оценка за съответствието на законопроекти с правозащитните стандарти.

Експертите препоръчват да се приеме допълнение в Закона за устройството на държавния бюджет за радикална прозрачност на бюджетните разходи. Това трябвало да стане чрез създаване на публично достъпна чрез интернет база данни с основните видове разходи на министерства и агенции, техните договори, контрагенти и други.

За преодоляване на опасностите, за които предупреждават от Института за модерна политика, още предлагат да се запази и доразвие парламентарната процедура за взаимодействие с граждански организации и движения, въведена от предходния парламент на базата на опита на развитите демокрации.

Необходимо било също да се въведе задължение за МС да внася в парламента ежегоден доклад за броя и характера на осъдителните решения на съда в Страсбургсрещу България и за необходимите законодателни и административни мерки за преодоляване на причините за тези осъждания. Друга препоръка е да се засили ролята в законодателния процес на постоянната комисия, в чийто ресор са правата на човека.

От ИПМ намират за необходимо още годишните доклади на омбудсмана и на Комисията за защита от дискриминация да бъдат обсъждани в комисията по правата на човека под формата на публично изслушване с участието на широк кръг граждански организации и медиите.