Според изследване на преподаватели и студенти от СУ “Св.Климент Охридско” агресията и уличния език пък доминират  съдържанието на предизборните политически послания. Когато пък не е агресивна, политическата реч е безкрайно клиширана и безсъдържателна, анализират родните езиковеди. 

Според анкета сред студенти 88 % от тях категорично не одобряват начина, по който политиците ни са говорили в предизборната кампания. Говоренето по същество е било заменено с общи приказки, често отправяли директни обиди, вмятали в речите си елементи на заядливост. Като пример те посочват  думите на Румен Петков към журналистка: "С вашия крупен интелект не съм в състояние да споря. Правя го само, когато реша. Вие сте младо момиче, но на вид не ви личи."

Друга тенденция е прекалената разговорност в политическите послания. Това блика от изказвания и коментари на бившия премиер на Бойко Борисов: "Това момче, когато е расло по улиците на Евксиноград, ние сме яли филии с мас по улиците."

Според д-р Владислав Миланов от ,"Център за изследване на политическата и журналистическата реч", СУ, “този регистър, този тип употреби, които някои определят като експресивни и  въздействащи, са употреби, характерни за друг регистър и в публичното пространство, когато говорим за престижност, не би трябвало да се употребяват по този начин".

Често политиците прибягват до използването на думи и словосъчетания с по-голяма езикова образност, за да достигнат до българския избирател, но много по-често това не се получавало. Като пример експертите сочат използването на умалителните форми. "Цветанов съм го гледал в очичките" - думи на Бойко Борисов. Или "всеки човек преди да пусне бюлетинката" - на Стефан Данаилов.

Експертите обръщат внимание и на отклонението от езиковата норма. Често от речта на политиците изпадат гласни и съгласни - употребяват се "шото, "трева", "тряа", "праим", "затва", "тва", "гусин", като и доста често се среща недопустимата редукция на “е” в “и” -  "компитентна проверка", "дипутати", "спициални разузнавателни средства", "две хиляди и дивета година", "да правими разлики", "мобилни опиратори", "дикември".

Лингвистите се шегуват, че напоследък не ходят на теренни проучвания, за да наблюдават диалектите, защото в парламента могат да съберат достатъчно материал. 

В заключение експертите очакват подобряване и на речта на президента Плевнелиев, който сега говорел бавно, сякаш разказвал детска приказка и по никакъв начин не можел да грабне слушателя.