Затвор от 1 до 10 години и възможност за конфискация, когато при „кражба на фирми“ са претърпени имуществени вреди в особено големи размери, предвиждат промени в Наказателния кодекс, които Министерството на правосъдието предлага, съобщава "24 часа".

При документно престъпление, с което се установява контрол върху фирма, предвиденият в проекта затвор е от 1 до 6 г. В сега действащия НК извършването на едно или съвкупност от документни престъпления с обект частен документ се наказваше максимално с лишаване от свобода за срок до 2 г. Ако извършителят е неосъждан, той бива освободен от наказателна отговорност и плаща глоба от 1000 до 5000 лева.

С предложените от Министерството на правосъдието изменения се засилва и наказателно-правната защита на средствата от публични фондове. Досега обичайният механизъм на този вид престъпления включваше използването на представляващи, които нямаха качеството на управляващи на съответното юридическо лице, и НК не предвиждаше наказания за тях. Ако проектът бъде гласуван, наказателна отговорност ще се носи както от този, който управлява фирмата, така и от онзи, който само я представлява, включително и като пълномощник.

Засилване на мерките срещу пазарната злоупотреба и инкриминирането на най-тежките й форми, предвиждат още новите разпоредби. Така например при злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара от работещ във финансовия сектор или в надзорен или регулаторен орган, наказанието, което се предвижда, е до 4 години затвор. С тези нови текстове България на практика въвежда изискванията на Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба.

С промените в НК се въвежда и Директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне. Включват се по-широк кръг от престъпления, като например „приемане“ и „превозване“ на парични знаци в нарушение на установения ред.

В съответствие с евродирективата за атаките срещу информационните системи, с новите текстове в НК се синхронизират съставите и размера на наказанията. Към изпълнителните деяния се включват и „пренасяне“, „повреждане“, „влошаване“, „скриване“ и „спиране на достъпа“ до компютърни данни в информационна система. Директивата, която въвеждаме, установява минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи, като целта е предотвратяването на тези престъпления и подобряването на сътрудничеството между съдебните и други компетентни органи.

По-ефективно противодействие на тероризма, а именно инкриминирането на финансирането и по отношение на други престъпения, свързани с тероризма, са част от другите предложения в НК. Съществуващата уредба се допълва, като се включват текстове за финансиране с цел набиране, обучаване и пътуване с цел тероризъм. Също така се разширява обхватът на подбуждането към и закана за извършване не само на тероризъм, но и свързаните с тероризма дейности. Допълнения се правят и при документната измама, която цели не само извършване на терористично престъпление и финансиране на тероризъм, но и пътуване с такава цел. Изменени са текстовете за кражбата, като се въвежда квалифициран състав, когато деянието е извършено с цел тероризъм.