Законопроектът за личната помощ, предложен от омбудсмана Мая Манолова, не получи на днешния Национален съвет за интеграция на хората с увреждания никаква подкрепа – нито от представителните организации на хората с увреждания, нито от синдикати и работодатели, нито от Министерството на финансите. Основният мотив беше, че това е закон на парче, който няма да допринесе за общата интеграция на всички около половин милион хора с увреждания в България, предаде БНР. 

Социалният министър Бисер Петков обяви, че след като законопроектът не се припознава, той няма да продължи напред по своя път и няма да бъде внесен за обсъждане в парламента. 

"Всички подчертаха, че личният асистент е социална услуга, една от многото социални услуги, която трябва да бъде регламентирана наред с останалите в закона за социалните услуги. Паралелно с това се работи по проект за закон за хората с увреждания, където участват и представителите на майките на лица с увреждания, така че там още в следващите дни ще бъде обсъден въпросът за финансовата подкрепа, която хората с увреждания ще получат, за да могат да заплащат необходимите им подкрепящи услуги".

Майките останаха недоволни от решението на Съвета за интеграция да отхвърли законопроекта на омбудсмана, като скандираха пред сградата на правителството. Самата Мая Манолова заяви:  
"Мисля, че в момента не е честно от 77 хиляди определени с право на чужда помощ, такава да получават само 14 хиляди. Мисля, че това не е честно, но в крайна сметка волята е на институциите, волята е на политиците".

100 милиона лева допълнително ще са необходими, за да се обезпечи законопроектът, стана ясно при представянето му пред Съвета. Мая Манолова обясни, че това е най-нискобюджетният вариант, но пък ще обхване всички 77 хиляди души, които в момента получават добавка от 90 лева за чужда помощ. Хората с увреждания ще имат право да изберат дали да продължат да получават тази пари, или ще кандидатстват по новия закон  и ще преминат през индивидуална оценка. Манолова обясни:

"Но реално законопроектът е разчетен, ако всичките 77 хиляди души кандидатстват като тези, които в момента не са обхванати от никакви програми, тези с по-леките увреждания е предвидено във финансовата обосновка, че ще получат по два часа дневно лична помощ или това са по  42 часа месечно. Тези групи са условни, те не фигурират в проекта, защото конкретната потребност на всеки човек ще се установява след индивидуална оценка, така че никой не е предварително поставен в определена група. Само правя една справка – със сега наличния финансов ресурс в министерството реално по асистентски програми се подкрепят 14 хиляди души".

Мая Манолова е категорична, че няма да допусне противопоставяне между различните групи хора с увреждания, тя призна, че този законопроект не решава проблемите на всички, но е начало на промени:

"Този закон ще бъде една тухла, която ще реши един проблем, ще бутнем една тухла от стената и по този начин ще покажем, че стената пред хората с увреждания може да бъде съборена".

В предаването „Нещо повече“ на „Хоризонт“ Минчо Коралски – председател на Агенцията на хората с увреждания, коментира днешното обсъждане:

„За да се спази конвенцията, се взе решение този закон да влезе като елемент от Закона за социалните услуги, защото тези услуги на практика не опират само до това някой да оказва помощ, единствено като гледа човека, тук трябва да има и образователни, и здравни услуги. Тук трябва да се разглеждат нещата в цялост. Мисля, че това решение беше позитивно и на практика трудът, който бяха положили майките и омбудсманът, беше признат. /…/ Въпросите могат да бъдат решени, когато се погледне на проблемите на децата и майките в цялост, а не през призмата на една-единствена услуга, което по същество изкривява гледната точка. Очевидно е, че нито с една услуга, нито с една институция могат да се решат нещата. Тези политики трябва да са ангажимент и на Министерството на здравеопазването, и на образованието, и на културата, и на спорта, и на всички, към които хората с увреждания имат своите претенции“.