Днес проблемът в ЕС не е между „ляво“ и „дясно“, а между национално и глобално

Председателството на България на ЕС се възприема от политиците като хитрина, администрацията ни е неподготвена, казва пред Faktor.bg президентът на Института за публична политика и бивш посланик в Чехия

Интервю на Косара Белниколова

- Доц. Попов, светът още е в шок от убийството на руския посланик в Анкара и терористичните атаки в Берлин и Турция, пред каква криза сме изправени?

- Ако гледаме тези инциденти отделно един от друг, не може да кажем, че ще имат голямо международно значение. Но ако се вкарат в по-големи процеси, които наблюдаваме от няколко години, тогава може да се смята, че ще допринесат за несигурността, нестабилността, чувството за страх у европейските граждани. В рамките само на няколко часа през последните седмици имахме поредица от събития под знака на тероризма - звучеше като нещо нагласено за предизвикване на сътресения в различни части на Европа. Париж, Брюксел, Кьолн – ако сложим всичко това на едно платно ще видим една по-голяма тенденция и процес, който аз бих нарекъл „криза на интеграцията“. Тук не става дума просто за обикновени ситуации, за които може да намерим причина и виновни. Например как е възможно един руски посланик да е без стриктно гарантирана сигурност. Ако тръгнем по логиката на отделните факти, ще стигнем до определени парадокси , например, че стрелецът вероятно е вербуван. Но ако си представим всичко това на по-голяма сцена, ще видим, че става дума за нещо значимо. На равнището на сигурността на Европа имаме криза на интеграцията във всички сфери на съюза. Всъщност се оказа, че е имало информация за руския посланик отпреди няколко месеца от други служби за сигурност, които не си сътрудничат добре с колегите си от някои държави. Тероризмът вирее чудесно в ЕС и има опасност да се превърне в ежедневие именно, защото буксува европейската интеграция.

- Казусът с руския посланик се случва между две страни, които не са членове на ЕС. Как ще повлияе това на отношенията им, особено в контекста на ситуацията в Сирия?

- Легитимността на един посланик е много висока, той не е обикновен дипломат. Ако убиеш посланик, все едно убиваш държавния глава на тази страна, така че предизвикателството наистина е много тежко. Една от хипотезите е именно тази – че става дума за група от хора, които вероятно не искат да се случи очакваното стопляне на отношенията между Турция и Русия, след като те се бяха вледенили от времето, когато беше свален руският самолет. Тогава двете държави бяха почти във военна ситуация. Но тръгна процес на разведряване и сближаване до степен, в която започнаха да играят в един отбор, дори провокативно, по отношение, например на ЕС и САЩ, главно по въпроса за Близкия изток. Сирия, разбира се, е един от тези невралгични пунктове. Срещата в Москва на външните министри на Русия, Турция и Иран беше доста предизвикателно трио за САЩ или Израел, дори за Западна Европа. Тя искаше да покаже, че тези държави са в състояние да решат този конфликт чрез съюзен формат. Това е една ситуация, която вероятно провокира и дразни и създава друга тенденция, която не съвпада с интересите на група от хора или дори държави, каквато е, например, Саудитска Арабия. Има и едно хипотетично виждане, че самото убийство на руския дипломат може да е поръчано от Саудитска Арабия – един от основните инвеститори на опозицията на Асад и един от крепителите на Ислямска държава, а и вече доказан инвеститор на терористите, ударили САЩ на 11-ти септември 2001 г. Дори в момента се водят дела срещу Саудитска Арабия. Има риск да бъдат замразени 700 милиарда долара на Саудистка Арабия, които са в американски банки. На пръв поглед едно убийство може да се окаже със страшно много конотации. Може да се тръгне от сценарии за разрушаване на турско-руските връзки, но може и да се търси по-комплексно значение – да се настроят тези страни срещу други държави и да се създаде предизвикан конфликт.

- Достоверно ли е обяснението на всички тежки проблеми в Турция с организацията на Фехтуллах Гюлен?

- Джон Кери каза, че една такава хипотеза звучи прибързано и не трябва да се правят подобни връзки, защото е много лесно да се използва един такъв случай, за да се решава някакъв друг проблем, например отношенията на Ердоган с Гюлен. Всяко събитие от такъв характер лесно може да бъде отнесено към тази вражда. Погледнато сериозно, Гюлен няма интерес да направи подобни атентати. Все пак трябва да има мотив и рационален смисъл, затова тази версия не ми се струва много правдоподобна. По-скоро трябва да се търси серия от мотиви с по-реалните участници в близкоизточния конфликт.

- Конфликтът в Сирия навлиза в нова фаза, какво ще е пренареждането на сферите на влияние? Каква ще е ролята на САЩ и Русия?

- В момента текат процеси в света, които говорят за промяна на световното статукво. Те са свързани с появата на велики съперничества. След разпадането на комунистическата система, светът беше еднополюсен – Америка се чувстваше твърде комфортно. Но в последните пет от тези 25 години, започнаха нови процеси – още от 11-ти септември 2001-ва, което е симптоматика на опит да се разруши един световен ред. Независимо коя времева граница ще вземем, последните години виждаме оформяне на Велики сили, които са Русия и Китай. Те ясно заявиха своята глобална роля и интерес и влезнаха в опит да осъществят някакъв друг тип дебат относно въпроса за зоните на влияние. Китай изключително бързо направи своя икономически растеж и успя да наложи своите интереси в международен план. Русия успя по удачен начин спрямо своя интерес да покаже, че е незаобиколим фактор в световната игра приобщавайки Крим и задържайки украинския конфликт в неясна форма, както и чрез намесата си в Сирия. Но има и много други точки на света, където Русия успя умело да демонстрира своята глобална амбиция.

Не по-важен фактор е появата на Доналд Тръмп. Toй се оказа част от световен дух за преосмисляне на фразата „национален интерес на САЩ“? Тази ситуация е много ключова за разбиране. За съжаление много анализатори, които бяха обсебени от американското статукво и политическия елит, който държеше властта, както в САЩ, така и глобално – военна, политическа, търговска, не видяха едни подпочвени води, които започнаха да се разгръщат последните десетина години. Но най-голямото разочарование на тези нови тенденции беше Обама, много хора гласуваха за него, именно като за човека, който ще направи тази промяна. Той може би е имал такава нагласа, но в момента, в който се институционализира, влезе в статуквото и реши, че то е свързано с идеята за национален интерес, а не друга с платформа, която би могъл да разгърне.

- В какво се състои това предефиниране на националния интерес на САЩ?

- Националният интерес на САЩ се държеше в продължение на много години от космополитен тип елит, който за последните 20 години изнесе почти цялото типично американско производство в други точки на света. Тръмп преформулира идеята за национален интерес като „тук, на територията на САЩ“ в американската средна класа, която разбра посланията му. Той се опитва да върне идеята за стария американски капитализъм и за старата американска мечта и за добрата американска средна класа. Светът се разтрепера, защото Тръмп каза: „какво правим в НАТО, даваме 75% от бюджета му?“; „какво правим в Украйна, където изчезнаха 4-5 милиарда долара“? Неговите назначения са хора, които мислят така. Например Майкъл Финт – невероятен консерватор. Посланията на новия президент не са били само, за да спечели изборите, те са мислени от общности от хора, които са от неговия личен екип, хората, които са били против политиката на Обама за интервенцията в Либия; против опита да се излъже светът, че Ирак притежава химическо оръжие. Това са хора от военния елит, които в последствие са отстранени, но сега се връщат обратно. Бъдещият министър на енергетиката като губернатор на Тексас води голяма битка да се премахнат регулациите при добива на горива, смята, че теорията за промяна на климата е фалшификация и е готов да премахне подписа на САЩ от споразумението в Париж.

Тук не става дума само за предизборна кампания. На прага сме да видим една нова, класическа идея за световен ред и тя е през зони за влияние. Великите сили вероятно ще започнат преговори на специално ниво. Затова и страхът, че Тръмп е отворен към преговори с Путин и са склонни да преговарят относно световния ред, поражда напрежение в глобалисткия елит.

- Къде е ролята на ЕС в тези процеси? Каква ще са бъдещите отношения ЕС-САЩ и ЕС-Русия?

- По отношение на ЕС – Русия, според мен, Крим трябва да бъде забравен, защото това е страница, която е затворена за Русия и всеки опит някой да я отвори, ще срещне голяма съпротива. От Америка вероятно също ще започне да заглъхва рефрена „защо взехте Крим“, който е типична косовска ситуация. Крим беше много горещ картоф, на базата на който, бяха оправдани санкциите. Сега те са все по-неадекватни – чувства се, че в самият ЕС няма единство по въпроса, въпреки че минаха някак си за нови шест месеца. Можем с доста сериозна степен на вероятност, да предположим, че ще са последните, особено след 20-ти януари, когато в Белия дом ще има нов човек, който гледа на това доста иронично. Към един слаб район в света, който се опитва да дразни големите играчи, защото Тръмп държи САЩ, Русия и Иран да бъдат мислени като големите играчи, но не и ЕС и вероятно ще има маргинализация по този въпрос. Тук въпросът е дали ЕС има достатъчно вътрешен потенциал, за да се справи с тази много тежка задача – да им се оттегли вечната защитна стена, която са имали в лицето на САЩ и Канада. Това постепенно се разпада, защото се заговори дори за оттегляне на военните сили на САЩ от ЕС, става дума за 47 000 – милиарди долари, които се наливат, за да се поддържа статуквото в съюза. Разсъждението е – защо да пазим гърба на европейците, те за 50 години не успяха да пораснат и да придобият самостоятелност и автономност. Затова е този писък в сегашния елит на Брюксел по повод избора на Тръмп и активната политика на Путин. ЕС в момента е в безизходица и не може да се справи дори с една Турция.

- Какво показа кризата с бежанците, с която беше белязана 2016-та?

- Тя беше страхотен тест за ЕС дали може да управлява кризисна ситуация и се видя, че не успя. В някакъв смисъл Турция рекетира ЕС непрекъснато и поставя под въпрос партньорството. В устата на Ердоган той изглежда като „някакви хора, които ме лъжат, че ще ме приемат“ и ще дадат безвизов режим като дори не са предоставени обещаните 6 милиарда. Отделно имаме силно ясна вътрешноевропейска тенденция да не се приемат голямата част от общите позиции. Само да споменем Вишеградската група, която става все по-изолираща се от общоевропейски политики – Полша дори поиска да бъде съдена ЕК, заради енергийни доставки на „Газпром“. Щом една нова държава-членка може да си го позволи, представете си какво разронване има. В Европа тече процес, подобен на този в САЩ – обратен на интеграционния процес, който е в криза. Бежанската криза изигра доста важна роля в тест-филтъра. Досега приплъзвахме националния интерес, който да съвпада с общоевропейския – съзнанието на елита, който живее в космополитна среда. Тези процеси стават все по-сериозни.

- Беше ли очакван и предизвестен Брекзит?

-Това беше симптомът на симптомите. Той беше кулминацията на всички тези процеси, които вървях полуневидимо в ЕС и беше ясен шамар затова, че нещо не върви с европейската интеграция и че тя е леко изопачена и променена в полза на някакъв елит и няколко държави. Още преди Брекзита, бях един от малкото, които предвидиха този сценарий. Брекзитът започна още 92-ра, когато Великобритания категорично възрази срещу Маастрихските договори, които поставиха въпроса за отнемане на суверенитет. Тогава Тачър – баронеса в Камарата на лордовете, избухна, заради подписа на Джон Мейджър без референдум. Тя го определи като престъпление срещу националните интереси на Великобритания, думите й бяха „Джон, ти си сложи главата в огъня“. До 2016-та се развиваше дълбок процес за преформулиране на интереса на Великобритания в глобалния свят. Няма как тази огромна бивша империя да бъде в някакво чекмедже на ЕС, наред с Унгария, България, Хърватия. Разбираше се, че в един момент Великобритания все повече губи националния си интерес в полза на малък елит и младите хора, които се определят като граждани на света. Имаше интересна сглобка между млади хора. Но средният англичанин, който беше обвиняван, че не е много грамотен, в един момент започна да осъзнава, че губи нещо и започна да си припомня радикални послания от страна на Консервативната партия, че може би това е било фундаментална грешка – членството в ЕС. Помня, че Камерън беше в Прага 2009-та, когато бях посланик там. Той дойде на конгрес на Чешката гражданска партия, която беше тогава на власт, а Чехия беше последната останала държава в ЕС, която не беше ратифицирала Лисабонския договор и беше обявила, че противоречи на Конституцията й. Имаше огромен натиск от Брюксел, цяла Прага беше с плакати „Не се давайте на Брюксел“. Тогава Камерън каза „идвам да подкрепя вашия бунт срещу Брюксел, мога да ви уверя, че ще спечеля изборите във Великобритания и първото, което ще направя е да инициирам референдум“. Ако човек наблюдава определени тенденции ще види, че не съществува безалтернативно говорене. Брекзит нанесе първия голям удар върху ЕС.

- Какви ще са най-големите предизвикателства в ЕС в близките месеци?

- Най-голямото предизвикателство ще е да удържи себе си. Догодина ще има избори и в Германия. Случаите като трагедията в Берлин всъщност са аргументи затова, че след като няма европейска интеграция и сигурност и обща визия, не е ли добре да се върнем към статуквото - нанационалния интерес. С голямо нетърпение трябва да очакваме и изборите във Франция, смятам, че няма да минат безпроблемно. И въпросът е дали Франция няма да последва избора на Великобритания. Проблемът с интеграцията е най-големият. Интеграцията всъщност е бъдещето на европейците, което не се случва и не ни остава друго освен да се възстанови силата на националното. Днес проблемът ЕС не е между „ляво“ и „дясно“, а между национално и глобално.

- Къде е ролята на България в този контекст? За първи път ще бъдем председател на Съвета на ЕС през 2018-та, ще се справим ли с тази задача?

- За съжаление България не разбира предстоящото председателство. Голяма част от така наречените политици в България имат някакви битови представи за това и си го мислят в странния ракурс, че едно председателство на ЕС е нещо като хитрина, от която да спечелим нещо. Същото беше и когато влязохме в ЕС, започнаха да произвеждат странен дискурс, че ЕС са европейски фондове, които трябва да усвояваме. В съзнанието на обикновения България ЕС стана равносилен на някакви пари, които трябва да ги вземем на всяка цена и Европа беше загубена като политики и ценности, а това е малко андрешковски тип политика, много лошо поведение, за жалост силно изразено от последния ни министър-председател. Имаше много сигнали към България, например Вишеградската група се опитваше упорито да ни привлече да имаме по-ясна политика спрямо бежанците, но в Брюксел променяхме позицията. Смята се, че председателство на България ще мине без никаква визия и европейка политика, не влагам голям смисъл в него и мисля, че вече е малко изкуствено, предвид Брекзит и подготвеността на администрацията. Всъщност администрацията е държавността, тя е константна и държи експертизата. Забелязвам, че в последните 25 години, тя е изоставена, самотна и необгрижена, назначаваш – уволняваш, което е тотална безотговорност. Всъщност ако няма добра държавна администрация, самите политици ще са слаби.

- Страната е пред нови парламентарни избори, зараждат се и нови партии, встъпва в длъжност нов президент, как ще се отразят на политическия климат в България?

- Проектът на Христо Иванов звучи приятно и актуално, защото постоянна травма на България е правосъдието и вътрешният ред. Но тя не може да бъде платформата на една партия или ако бъде – няма да има успех, защото това трябва да е платформа на всички партии. Освен това, когато се създава една партия, тя трябва да има ясен нагон за власт, а те казаха, че не са леви, нито десни, нито имат амбиция за власт. Това е по-скоро проект на гражданско сдружение, отколкото на политическа сила с идеология и тактика. Христо Иванов наистина вярва в това, което прави, но начинът го обрича на неуспех, за съжаление. След 89-та имаме два модела на политически успех. Първият е успех през идеология, вторият – през медиен продукт. Именно и заради това този проект няма да може да влезе в политиката, мероприятието изглежда много интелигентско.

Относно избирането на ген. Радев – той спечели изборите с посланието, че България трябва да си върне политическото достойнство, което през последните години не се случваше. Направи сериозна заявка и е част от тази световна тенденция, ако го погледнем глобално, свързано с преосмисляне на идеята за национален интерес; статукво; място в света. Затова и той спечели с такава огромна разлика. Не смятам, че с неговото избиране ще има отдалечаване от НАТО. Това беше и посланието му – ние сме това, което сме, имаме място в света и трябва ясно да го поставим в интересите на големите и да формулираме най-подходящото поведение – гражданско, политическо, икономическо. Радев трябва да се еманципира, допускам, че ще успее.

Като цяло смятам, че 2017-та ще бъде доста трудна като за България, така и за света. Борбата за власт ще се изостри, няма предварителен победител. БСП нямат сила да станат самостиятелна алтернатива; има фрагментиране на националистите; Слави Трифонов прави някакъв жест, но няма куража да излезе и да се политизира, изглежда търси човек, зад който да застане; има и гротески като Мерешки; ДСБ ще се мъчи във вида, който се мъчи от 10 години; ще си останат бутикова партия и ще търсят опит да се коалират с Христо Иванов; ГЕРБ ще удържи равенството, но няма да има ясна преднина; ДПС си остава със сигурен електорат, дори ДОСТ не нарушиха тази тежест. Политическият живот ще е фрагментиран, но няма да се случи това, което здравомислещите българи и младите българи в чужбина, които биха искали да се върнат, очакват да видят.