Татяна Кристи*

Световната общност отново е в търсене на най-добрия кандидат, който да замени настоящия генерален секретар Бан Ки-мун. Намиране на лице, приемливо за всички петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати) няма да е лесно, особено сега, когато светът е изправен пред политически и хуманитарни кризи на толкова много нива. Тъй като никой от членовете на Съвета за сигурност няма да издига собствен кандидат (за да се избегне допълнителна концентрация на властта в рамките на организацията), ООН прие принципа на регионална ротация за всеки мандат на този пост.

Това е причината да се правят много спекулации, че новият генерален секретар на ООН трябва да дойдат от Източна Европа, тъй като досега, никой от този регион не е заемал най-високия пост в ООН. В допълнение, международната общност се оказва натиск върху организацията да избере жена, която да стане първият генерален секретар на ООН. Едно от имената, които се обмислят е Ирина Бокова, идва от България и е на настоящия ръководител на ЮНЕСКО. Въпреки, че всеки народ ще се радва да има свой собствен генералнен секретар на ООН, тази конкретна кандидатура породи възмущение сред българите – както на тези в България, така и на живеещите чужбина. Причината за това е, че Бокова е свързана с най-репресивните кръгове на бившия комунистически режим в страната. Бокова е дъщеря на Георги Боков, виден политик от комунистическо време и главния пропагандист на режима. В продължение на години, той е работил като главен редактор на в. „Работническо дело“. Баща й е бил замесен в репресиите срещу дисиденти и брутални убийства на българския интелектуален елит - цялата тази информация е общоизвестен факт и идва от разкази на очевидци, на собственото му самохвалство пред негови другари.

Въпреки, че Георги Боков е починал преди падането на комунизма, 

тъмното му наследство

е все още с много силно присъствие в националната психика, където той се възприема като български Гьобелс.

Подобно на всяко дете, идващи от най-високите слоеве на комунистическата аристокрация, Ирина Бокова получава топ образование в България. Повечето деца на комунистическите елити бяха готвени да служат като дипломати. Те бяха изпращани да учат в престижната английска гимназия в София, а след завършване, продължаваха образованието си в Москва. Такъв е случаят на Ирина Бокова, учи в Московския държавен институт за международни отношения, институция посветена на създаването на най-високия дипломатически елит на Източния блок и други сателити на Съветския съюз.

Наред с другите неща, възпитаници на училището са били добре запознати с тактиката, използвана от агентите на КГБ. След като се дипломира през 1977 г., Бокова започва кариерата си в българското МВнР. През 1982 г. тя е изпратен да работи в Постоянното представителство на България в ООН. Между 1984 г. и 1990 г., тя работи в българското МВнР в София, където тя става свидетел на падането на комунизма.

Вместо това да е гибелно за кариерата им, новото време става благословия за много от бившия комунистически елит, защото те имаха предимството да излязат на политическата сцена по времето на трудния преход. Много хора като Бокова бързо трансформират своето членство в комунистическата партия с членство в новата Българска социалистическа партия - смекчен вариант на бившата комунистическа, с претенцията, че е демократична формация.

В интерес на истината, новата социалистическа партия става убежище за бившия комунистически елит, който е решен да запази влиянието си в страната и, което може да се усети дори и днес. Бокова влиза в политиката като член на Европейския парламент, заместник-министър на външните работи през 1995 г. и временно действащ външен министър в социалистическото правителство на Жан Виденов, което се смята за най-пагубното в най-новата българска история. По-късно, тя е депутат от социалистическата партия.

Между 2005-2009 година Бокова е назначена за български посланик във Франция и Монако и, в същото време, получи и поста на посланик на България в ЮНЕСКО. През 2009 г. е назначена за генерален директор на ЮНЕСКО.

Бокова се оказа шлифован бюрократ,

политик и дипломат. Въпреки това, тя дължи кариерата си изцяло на нейните силни комунистически партийни връзки преди и след падането на комунизма.

В своя защита, тя винаги е твърдяла, че "само по време на сталинизма хората са били съдени по това, какви са били техните родители и, че тя не трябва да бъде държана отговорна за делата на баща си".

Но нейните критици казват, че децата наистина не трябва да отговарят за делата на родителите си, само в случаите, когато те не са пряко обвързани с пожизнените привилегировани позиции на децата им. Опонентите на Бокова казват, че тя никога официално не е критикувала или осъдила комунистическия режим в България, нито престъпленията, извършени от баща й и че винаги е изразявала самодоволното си чувство за привилегированост в обществения си живот.

"Дори отдалечената вероятност Ирина Бокова да стане ръководител на Организацията на обединените нации е тревожна", казва д-р Любомир Канов, психиатър, който е бивш политически затворник в България и политически бежанец, живеещ сега Лонг Айлънд, Ню Йорк.

"Номинацията на Бокова ще покаже аморалността и безполезността на Организацията на обединените нации, ако организацията дори обсъжда подобна кандидатура. Това показва, че тази организация не поставя знак за равенство между фашизма и комунизма, комунистическата номенклатура и техните потомци ", твърди д-р Канов.

Наистина, много хора в България си задават въпроса: "Защо всичко, което можем да предложим на ООН е квалифицирано комунистическата номенклатура, след като имаме хиляди висококвалифицирани и образовани българи? Би ли било възможно да мислим, че една от дъщерите на д-р Гьобелс може да стане шеф на ООН?" Може сравнението да е преувеличено, но все пак тя представлява най-тревожно въпроса дали тежестта на историческите събития и обща представа за "морал" се вземат предвид при избора на кандидат за такъв важен международен пост.

Разбираемо, Бокова е фаворит на Русия и е имало огромен натиск върху сегашното българското правителство официално да я номинира като кандидат на страната. Зад Бокова е целият бивш комунистически елит в България, който все още има силни позиции в българския парламент и правителство. Някои от нейните поддръжници заплашват да нарушат стабилността на крехката управляващата коалиция в сегашното правителство, ако кандидатурата и не бъде одобрена, което все още не се е случило официално.

В същото време, нейното име се споменава в няколко случаи на корупция и други скандали. Наскоро българският сайт за разследваща журналистика „Бивол“, публикува доклад за имоти, придобити от нея в Ню Йорк и, за които тя платила 2.4 милиона долара в брой. Синът й е бил регистриран като пълномощник в една от сделките, теглене на ипотечен кредит за 870 000 долара, който бързо се възстановява със средства с неизняснен произход.

„Бивол“ твърди, че след проучване на официални документи за доходите и, както и на други сделки с недвижими имоти на Бокова, не става ясно от къде идва богатството на семейството и.

Сайтът пише, че Бокова е отказа да коментира. Декларациите за конфликт на интереси и доходите на персонала на ООН не са публични, а „Бивол“ твърди, че така и не са получили отговор на официалното искане относно декларациите на Бокова.

Председателство на Бокова на ЮНЕСКО не беше много гладко. То беше белязано от многобройни гафове-като се започне от непрозрачно назначаване на топ служители до неефективност, лошо финансово управление и дипломатическа неадекватност.

Бокова, първата жена ръководител на организацията, за съжаление, не можа да изпълни надеждите, които и се възлагаха. Вместо това, времето й на този пост беше слаб микс от

аморалност и аматьорство, 

което е довело достойнта организация до ръба на нефункционалност и дискредитация ", пише британският журналист Патрик Доусън през 2013 г. В анализ, публикуван на politics.co.uk.

Независимо от това, кампанията на Бокова е в разгара си, а тя се надява, че може да има добър шанс да бъде избрана за следващ генерален секретар на ООН. Ако това се случи, много хора в България биха помислили, че това е една огромна PR катастрофа за страната.

Досега в България са организирани много петиции срещу номинацията и, но е доста вероятно, че правителството ще я одобри вместо другия български кандидат - Кристалина Георгиева, заместник-председател на ЕК.

Въпреки, че Бокова е подкрепена от Русия и Китай, политическото напрежение между Русия и САЩ може да й струват гласа на американците.

Възможно е, ако не се постигне съгласие за номинация от Източна Европа, да бъдат разгледани кандидати от други региони на света. Но все още има много неясноти в предстоящата политическа шахматна игра.

Б.Р. Текстът се публикува със съгласието на автора, превод със съкращения: Faktor.bg.

*Татяна Кристи е журналист и политически анализатор. Тя е бивш главен редактор в Института за изследване на конфликти, идеология и политика в Бостънския университет, автор на книги и експерт по Русия и Източна Европа.

http://www.ia-forum.org/Content/ViewInternalDocume...