​"Ню Йорк таймс": България се учи как да балансира между Тръмп и Путин

С единия крак на Запада, а с други на Изток България отдавна е ангажирана в деликатно балансиране, коментира вестник „Ню Йорк таймс“, цитиран от БГНЕС. 

Но сега страната и новият й президент Румен Радев ще трябва да се научат как да се балансира между Доналд Тръмп и все по-енергичния Владимир Путин. Радев, размишлявайки върху новата си роля на балансьор, заяви два дни преди да положи клетка на 19 януари: 

"Ние имаме ясна пътна карта. Оставаме в ЕС. Оставаме и в НАТО. Но в същото време ние имаме една дълбока историческа връзка с Русия“. 

Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада. Но перспективата президентът Тръмп да се сближи с Путин обърква тази стратегия с противоречивите послания, идващи от новата американска администрация. Тръмп изглеждаше нетърпелив за по-тесни връзки в Кремъл, дори сякаш следваше презрението на Москва към НАТО и ЕС. 

Но миналата седмица новият му посланик (постоянният представител на САЩ в ООН) демонстрира твърдата линия на администрацията на Обама, заявявайки, че САЩ няма да се оттегли санкциите срещу Русия, докато страната не изтегли войските си от Крим. 

В същото време Путин показва нови признаци на перчене в отношенията със съседите на Русия; в четвъртък той посети в Унгария, първият му "набег" в Европа през ерата на Тръмп. 

България е пламенен член на ЕС, но с нарастването на национализма, водещ до отслабването на подкрепа за ЕС, в страната – както и на други места – се промъква руското влияние. 

На пръв поглед това предполага, че обръщането на Тръмп към Москва, ако е истинско, би било добре за България. И наистина, националисти са развълнувани. 

Но България също знае толкова много предателства и окупации, че това внезапно залитане предизвиква колкото въодушевление, толкова и тревоги, включително опасения, че г-н Тръмп и Путин ще направят сделка помежду си, която обслужва техните две нации, и ще разчертаят региона на сфери на влияние, както великите сили направиха в края на Втората световна война. 

По много причини, включително икономическа необходимост, обща култура и дълбоки исторически връзки, българските политици, включително президентът искат по-близки отношения с Русия, но не дотам, че тяхната нация да загуби лелеяните връзки със Запада и да попадне твърдо в руската орбита. 

Не е ясно дали старото балансиране на България ще работи в новия международен ред. Всъщност, по подобен начин стоят нещата и в цяла Централна и Източна Европа, чиито лидери чакат да видят какво Тръмп има предвид, пише "Ню Йорк таймс".