В по-голямата част от Западна Европа критиците се оплакват от далечните и безчувствени технократи в Брюксел, които прилагат буквално трудноразбираеми правила, неразбирайки местните нюанси и нужди.  В България обаче ЕС е приеман като регионална власт, която държи сметка на българските власти, поставя по-високи стандарти и е по-надеждна от местните си колеги, пише в кореспонденция от София Боряна Джамбазова, цитирана от БТА.

При влизането си в ЕС през 2007 г. подкрепата за еврочленството водеше с минимална преднина, с надеждата то да укрепи местната икономика и политически институции. България остава най-бедната страна членка на ЕС, с БВП на глава от населението около половината от средното за съюза. Въпреки това доходите рязко са се покачили, вложени са милиарди в инфраструктурата, а допитванията показват, че българите продължават да са убедени, че присъединяването към ЕС е било правилна стъпка, констатира изданието. 

Около 49 процента от българите казват, че имат доверие на ЕС, а 33 процента са евроскептици, сочи анкета на Евробарометър от 2016 г. Това е третото най-високо ниво на доверие сред страните членки, след Литва и Малта, и около двойно по-високо доверие, отколкото българите имат в собственото си правителство, държавни институции или съдебна система, отбелязва вестникът. 

"Хората не припознават държавата като своя и затова приемат Брюксел като външната сила на тяхна страна", казва Марин Лесенски от института "Отворено общество". В статията се припомня, че започнати от Европейската комисия и Европейския банков орган разследвания (които вече са завършени) са накарали българските власти през декември 2014 г. да започнат да компенсират вложителите на фалиралата КТБ заради перспективата на София да се повдигнат официални обвинения от институции на ЕС. 

"Откакто се присъединихме към ЕС, страната стана по-стабилно и по-малко рисково място за бизнес. Ако не бяха директивите и правилата на ЕС, българските политици щяха да са недосегаеми", казва Манол Пейков, който управлява семейното издателство в Пловдив