Днес aboutru.com разпространи последното писмо на украинката Надежда Савченко. Тя е единствената жена пилот в Украйна. Летяла е като щурман на хеликоптер Ми-24. Савченко е заловена от проруските сепаратисти в Източна Украйна и незаконно предадена на Русия. Държана е в затвор в Москва по обвинение в съучастие в убийството на двама руски журналисти в Украйна. Според руските служби тя е координирала огъня на артилерията и е посочила местонахождението им. Самата Савченко и адвокатите ѝ твърдят, че тя няма никаква вина за смъртта на журналистите.

В родината си Надежда се превръща в национален герой. През октомври 2014 г. е избрана за депутат във Върховната Рада и за член на украинската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

В много държави се организират протести в подкрепа на Надежда Савченко. В България също е създаден комитет в нейна зщита.

В края на 2014 г. Надежда Савченко започва безсрочна гладна стачка, която тя прекъсва за 10 дни в началото на март 2015 г., но отново я възобновява от 16.03.2015 година. Руската прокуратура поиска 23 години затвор за бившата украинска пилотка както и глоба от 100 хил. рубли.

Писмо от затвора

Не се признавам за виновна, нито приемам присъдата на руския съд. В случай на осъдителна присъда – няма да обжалвам. Искам целият демократичен цивилизован свят да разбере, че Русия е страна от третия свят, с тоталитарен режим и диктатор-тиранин, който плюе на правата на човека и не зачита международното право.

Абсурдна е ситуацията, в която тези, които отвличат хора, подлагат ги на изтезания, след това си дават вид, че имат право да ги съдят! За какъв справедлив съдебен процес можем да говорим тогава?! В Русия няма съд и следствие! Има един фарс на марионетките на Кремъл. И мисля, че е абсолютно да си губя времето и живота, за да участвайки в него!

Затова няма да обжалвам, а ще направя следното: след присъдата ще продължа да гладувам още десет дни, докато присъдата влезе в сила, независимо от това дали тя ще бъде преведена на украински език, защото за това нещо също се губи много време. След 10-я ден ще обявя гладна стачка и тогава Русия ще разполага с не повече от десет дни, за да ме върне в Украйна, където ме похити! И не ми пука как ще оправдае това свое действие! Аз чух, че Петро Порошенко е доста добър в дипломацията. Надявам се, че с дипломатическите си умения ще бъде в състояние да убеди някой идиот в Русия, защото той е обещал на майка ми да си бъда у дома още в началото на майските празници през 2015.

И докато се пазарят за мен, 

животът ще започне да ме напуска

и тогава Русия ще трябва да ме върне в Украйна - жива или мъртъв, но ще ме върне!

И през всички тези десет дни – ден и нощ- пред вратите на затвора ще бъде моята сестра, тя ще ме чака – дали ще ме освободят или ще ме изнесат мъртва от там. Но ако и нея я лишите от свобода и я хвърлите в тъмница, на нейно място ще дойде майка ми. Тя е 77-годишна, нея  също ли ще затворите? Тогава на нейно място ще застане моя приятелка, а след нея – мой приятел, а след него украинец след украинец! И помнете – не може всички тях да затворите! И докато моите съотечественици стоят тук, обикновените, честни и достойни руснаци от близките къщи ще започнат да им носят горещ чай, сандвичи и одеала, защото всеки знаят, че на мое място утре може да се окаже някое от децата на всеки един от всички народи в Русия!

Ето така започват Майданите! На вас това ли ви трябва?! Но се страхувате от това като от чума! Затова е по-добре Кремъл да ме върнем в Украйна по-рано и то жива!!!

За света с демократични ценности е добре по-скоро да научи уроците на историята и да си спомни, че някога Европа беше толерантна с Хитлер, а Америка не беше достатъчно силна и това доведе до Втората световна война. Днес

Путин е един тиранин 

с имперски навици и амбиции, с комплексите на Наполеон и Хитлер, взети заедно! A мечката не разбира човешкия език, тя разбира само езика на сила. Затова, ако ние не станем по-решителни и сами не определим кои са нашите приоритети, то може да се окажем изправени пред Трета световна война!

И  сега като политик - не бих подала ръка на Русия на политическата сцена. Как можеш да се ръкуваш с някого, който те държи с белезници, а народът ти е в окови. Но за всяко свое политическо решение аз винаги ще мисля за това как ще се отрази на обикновените хора както в Украйна, така и в Русия. Защото в Русия, въпреки всичко, все още има много честни, добри и достойни хора.

В галерия: Оригиналът на писмото на украински

Превод: Faktor.bg