​Преди четвърт век в Малта САЩ и Русия слагат край на “студената война”

“Един следобед, през септември 1987 г., държавният секретар Джордж Шулц беше седнал на масата срещу съветския външен министър Едуард Шеварднадзе в една конферентна зала в Ню Йорк. И двамата бяха в града за срещата на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН).

Както обичайно правеше в началото на такива срещи, Шулц подаде на Шеварднадзе списък с докладвани нарушения на човешките права в Съветския съюз. Предшественикът на Шеварднадзе, Андрей Громико, винаги получаваше такива списъци с неохота и ни смъмряше, че се намесваме във вътрешните работи на Съветския съюз.

Този път, обаче, Шеварднадзе погледна Шулц в очите и чрез преводача му каза: „Джордж, аз ще проверя това, и ако информацията ти е вярна, ще направя каквото мога, за да коригирам проблема. Но искам да знаеш едно нещо: не го правя, защото го искаш ти, а защото страната ми е нужно да го направи.”

Шулц отвърна: „Едуард, това е единствената причина, поради която и двамата трябва да направим нещо. Бъди уверен, че никога не бих поискал да направиш нещо, което вярвам, че не е в интерес на страната ти”.

Те станаха и си стиснаха ръцете. Докато ги гледах, с емоция и с удивление, изведнъж осъзнах, че Студената война е свършила. Работата ми като американски посланик в Москва щеше да стане много по-лесна за мен, отколкото е била за моите предшественици.

Това пише Джак Ф. Матлок-младши за „Вашингтон поуст”, връщайки лентата в далечната 1987 година. Две години по-късно, на 2 декември 1989, край бреговете на Малта, на борда на кораба Максим Горки, акостирал в залива на пристанището Марсашлок , се провежда среща на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили студената война – САЩ и Русия. Неофициално с нея се слага края на студената война между съюзниците, последвала края на Втората световна война и завършила с разпадането на СССР през 1991 година.

“Студената война” е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз и Западния блок доминиран от САЩ и НАТО. Започнало след Втората световна война то продължава до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете, затова става популяризирно като „студена война“ – термин, въведен от американския политолог Бърнард Барух.

Борбата е между двете суперсили, които защитават различен подход по отношение на икономиката, политиката и т.н. - комунистическите страни от Източния блок срещу капиталистическите страни от Западния блок. Те имат и своите поддръжници, в лицето на различни страни, които поддържат едната или другата позиция. На страната на САЩ застават няколко страни от Западна Европа, включително Великобритания, Франция и други. Заедно те учредяват Организацията на Северноатлантическия договор НАТО (1949). На страната на Съветския съюз са държавите от Източна Европа, които са под контрола на Съветския съюз, включително Унгария, Чехословакия, Полша, България и други, които формират Варшавския договор.

Противопоставянето или студената война между двата лагера е придружено с взаимни подозрения, шпионаж, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни.

.