„Боя се, че ще разочаровам украинците, но за съжаление трябва да се готвят за война, защото тези договорености не значат нищо. Имаше една точка, която Меркел и Оланд трябваше да отстояват до край – затварянето на границата. Що се отнася до Порошенко, то е ясно: за да не бъде сочен за главната причина на конфликта, той бе принуден малко или много да следва европейските лидери“, смята Зубов.

„Никоя страна не може да бъде суверенна, ако не контролира собствените си граници. Това е абсолютно очевидно. Имаше Съветски съюз, в него имаше републики, всичко се контролираше от държавната гранична служба; в САЩ има 50 щата, но граничната служба е федерална – по същия начин е и във всяка друга страна.

Можеха и да приемат разширение на териториите на тези „ДНР“ и „ЛНР“, но само при условие, че границата се контролира. Десет километровата зона по протежение на границата трябваше да е под контрола на Украйна. Даже и административно да влизаше в „ДНР“ и „ЛНР“, даже и там да си организираха избори, когато става дума за контрол върху границата, тя трябва да бъде зона – обект на пограничния контрол на Украйна, за да не може нищо от Русия да влиза в тези републики без разрешението на Украйна“, отбеляза професорът.

Според Андрей Зубов блокирането на границата беше ключово условие за постигане на мир, без спазването на което това е невъзможно.

„И тогава всичко останало може да се договори: и финансовата страна, и територията, и изборите, и статута на местното самоуправление. Всичко това са неща, които спокойно можеха да бъдат договаряни. Но за Русия, „ДНР“ и „ЛНР“ въпросът за липсата на контрол върху границата бе въпрос на живот и смърт. А без този контрол всичко, написано в документа, е пълна гавра. Повече от ясно е, че контрол върху границата няма да има нито сега, нито в края на 2015 година“, счита Зубов.

„Всичките три субекта на преговорите – двете сепаратистки образувания и Русия – изобщо не се интересуват от това да осигурят някакви права или особен статут на тези региони в състава на Украйна. Това, което ги интересува, е посредством тези територии и тези сили да разклатят и евентуално да разрушат украинската държава. Ето затова не трябваше да се правят отстъпки по въпроса за контрола върху границата. По тази точка позицията трябваше да бъде желязна. Не приемате – значи край, преговорите приключват!“, подчерта професорът.

„Прекратяването на огъня е безсмислено. Ще го прекратят за един ден, а както изглежда, може и изобщо да не го прекратят. А след прекратяването ще има прегрупиране на силите, а пък след това, както стана след Минск № 1, всичко ще започне наново.

В общи линии, тези договорености бяха постигнати напразно. Те едва ли ще доведат до мир и едва ли проблемът ще може да се счита за решен. Жалко само за тези европейски лидери, които наистина изразходваха безпрецедентно много време и сили за тях. Нали тези хора толкова дни и толкова нощи водеха преговори в Москва, в Киев, в Минск, трябваше да има някакъв резултат. Затова бяха готови даже и на този безсмислен компромис“, казва в заключение Зубов.