Анна Жданова

Новоизбраният президент на Молдова има интересна политическа история. В парламента Игор Додон попадна като член на Комунистическата партия, но благополучно я напусна малко преди изборите през 2914 година и стана социалист. Злите езици говорят, че той си е купил малкоизвестната партия и добавят – с руски пари.

Макар че никой не му е търсил сметка за финансирането, но още кампанията през 2014 година беше безпрецедентна за Молдова. В малките молдовски градчета и селца изнасяха концерти звезди от първа величина на руската естрада и призоваваха да се гласува за Додон.

Самият Додон беше сниман заедно с Владимир Путин, а фотографиите бяха тиражирани в цялата страна. Освен музикантите и останалите знаменитости от Русия, за Додон идваха да агитират и руски политици.

С подобна подкрепа се ползваше и току що създаденото политическо обединение под ръководството на някой си Ренато Усатий за когото се знаеше само че е руски бизнесмен, роден в Молдова. Той така и не получи регистрация за участие в изборите заради подозрението, че кампанията му е финансирана от чужбина.

Това обаче подхрани неговата популярност, а политическият му курс беше абсолютно

антиевропейски и проруски

В крайна сметка комунистите и електората на Усатий благополучно гласуваха за социалистите на Додон, припознавайки ги като единомишленици и защитници на сближаването с Русия. А Игор Додон получи най-голямата парламентарна група – 25 депутати.

След този невероятен електорален успех на незначителна до този момент партия, в законодателството беше направена промяна: забрана на каквото и да било участие на чужденци в предизиборната кампания.

Затова и проруският кандидат за лидер на Гагаузия трябваше да хитрува, когато искаше да подчертае руската подкрепа към себе си. Гагаузия е настроена проруски и периодично получава „стимулиращи подаръци“ от Москва: въпреки руските санкции беше направено изключение за гагаузкото вино, получиха от Кремъл материална помощ за различни „социални проекти“.

Игор Додон също неведнъж с гордост е рапортувал, че лично той е успял да се договори с Русия за различни привилегии за селското стопанство, например.

Неговите посещения в Москва преди изборите, макар и че не включваха снимки с Путин, но бяха отразявани изключително акцентирано от медиите.

Едновременно с това от Москва непрекъснато идваха одобрителни коментари за кандидатурата на Додон за президент. От Кремъл го подкрепяха активно както за намерението му да реши Приднестровския конфликт като федерализира републиката в съответствие с кремълския план, така и за изявленията, че вижда

бъдещето на Молдова в Евразийския съюз

Освен категоричното отхвърляне на сътрудничество между официален Кишинев и НАТО, в своято програма Додон декларираше, че ще денонсира споразумението с ЕС.

Дори само този бегъл обзор е напълно достатъчен, за да може и най-повърхностният наблюдател да забележи очевидната близост на лидера на социалистите Додон с руските интереси.

И въпреки това, едва станал президент Игор Додон побърза да заяви, че в неговите правомощия не влиза промяната на външнополитическия курс на страната.

В интервю за „Дойче веле“ Додон открито отхвърли концепцията за федерализиране като „остаряла и загубила своята актуалност“.

Но в същото време отхвърли идеята за окончателно отделяне на Приднестровието с думите: Втори Калининград няма да има.

Освен това той заяви категорично, че изобщо не е проруски политик и даже не може да разбере откъде се е взело това „клише“.

И вярно – от къде ли?

Нека продължим, за да разберем къде се крие причината за тези метаморфози.

Нека не забравяме, че пръв за победата Додон беше поздравен от Владимир Путин и получи покана да посети Москва. И тази визита, разбира се, трябваше да бъде на първо място, и да наруши традицията президентите на Молдавия да посещават с „предимство“ Брюксел.

Само че сега вече е ясно – първата си официална визита на Додон ще бъде в Брюксел, където ще направи всички подходящи реверанси. Изглежда, че Гюнтер Йотингер, комисарят по разширяването на ЕС, ще излезе прав като прогнозира, че „правителството на Молдова ще остане

вярно на европейския „вектор“

в развитието на страната. Но и очакванията на Русия за крен в посока Кремъл също не са лишени от основания.

Благодарение на победата на Игор Додон молдовската арена на борба между Изтока и Запада ще се превърне в интересен феномен, а наблюдението на действията на новоизбрания президент ще бъде повече от интересно. Социалистът се оказа не просто между два огъня, а по-скоро в престрелка в стила на 90-те години, когато не е ясно нито колко са стрелците, нито в кого стрелят и откъде.

В симетрично разделеното общество на Молдова, където половината население е ориентирано на Запад, а другата половина – на Изток, където голяма част от гражданите възприемат властите като личен враг, Додон победи, включително и с помощта на протестния вот.

А това означава, че в прекия смисъл на думата, ще му се наложи да отговаря за предизборната си проруска реторика и едновременно да завоюва симпатиите на проевропейски настроените.

Иначе…

Опозицията не дреме, тя има огромен опит в протестите. И затова и Додон се опитва да каже: Ама не ми слагайте етикети, аз не съм проруски, нито прозападен, аз съм промолдовски политик,

защитник на молдовската държавност

Ако поеме прозападен курс, Додон ще трябва да прояви уникална изврътливост. Първият завой, чак „гумите свиреха“, беше направен пред „Дойче веле“. На въпрос за руската военна групировка в Приднестровието новият президент отговори: „На молдовска земя не може да има въоръжени сили на която и да било държава“.

Неутралитетът е записан в молдовската конституция и Додон вече успешно го използва, като се противопостави на откриването на офис на НАТО в Кишинев и го нарече „сериозна заплаха за неутралитета на страната“.

Гъвкавост и лукавство – това ще трябва да приложи новоизбраният държавен глава. Нито вътрешните, нито външните фактори ще му позволят да има ясна собствена политика.

И макар че председателят на парламента обвини в средата на кампанията Русия в намеса във вътрушните работи на Молдова, интересното е, че веднага след обявяването на изборните резултати представители и на руските, и на европейските политически кръгове реагираха с еднакво, истинско олимпийско спокойствие и увереност:

Спокойно, всичко е нормално!

Haqqin.az,Азербайджан

Превод: Faktor.bg