Ефим Шуман, Дойче веле

Германският публицист Манфред Квиринг работи в Москва като кореспондент на различни медии в продължение на близо три десетилетия - от 1982 до 2010 година. И като отличен познавач на Русия не спира да повтаря, че за агресивната руска политика през последните години са виновни не руснаците, а "управляващата клика начело с президента Путин". Сега на пазара излезе новата книга на Квиринг "Руският свят на Путин. Как Кремъл разединява Европа", а една от главите е озаглавена "Приказка за демократа Путин". В нея авторът припомня как навремето бившият германски канцлер Герхард Шрьодер нарече Путин "кристално чист демократ". Днес повечето европейци възприемат тези думи иронично, но все още има хора, които поради незнание или по някаква друга причина наивно вярват, че ако Западът не беше унижавал Русия и беше общувал с Путин като с равен, той щеше да води днес съвсем друга политика - и щеше да си остане демократ. "Но Путин никога не е бил демократ", подчертава германският публицист.

Путин и историята

През 1994 година Путин (тогава още зам.-кмет на родния си град Санкт Петербург) участва в конференция, организирана от германската фондация "Кьорбер", на която твърди, че Русия "доброволно е отстъпила гигантски територии" от бившите съветски републики. В това число и такива, които "исторически винаги са принадлежали към Русия". Сред тях Путин назовава Крим, Северен Казахстан и Калининградската област. "Още тук виждаме демагога, който фалшифицира историята", отбелязва в тази връзка Квиринг. И напомня, че Крим е присъединен към Руската империя едва през 1783 година, а Кьонигсберг (днешен Калининград) никога не е бил част от руската територия, освен в един кратък отрязък от време между 1758 и 1762 година. Чак след Втората световна война Калининград е включен към територията на СССР.

Участниците в конференцията на фондация "Кьорбер" дават сериозен отпор на Путин. Един от германските историци говори за "азиатската традиция", а друг - за "навика на хегемониалното владичество". Но тогава те разговарят просто с един чиновник от Санкт Петербург, който е почти непознат не само на Запад, но и в самата Русия. Сега е друго: Путин е могъщият президент на Русия и вече не само говори, но и действа. "Днес е нарушен принципът за неприкосновеност на границите на суверенни държави. Нарушени са нормите за решаване на спорни политически въпроси", пише германският журналист и продължава: "Москва анексира Крим, води война в Източна Украйна, разпалва и други кризисни огнища".

Митове и истини

Путин и неговите пропагандатори оправдават тези действия с разширяването на НАТО. И твърдят, че Русия била принудена да се защитава, защото Западът не бил изпълнил обещанието НАТО да не се разширява на изток. В книгата си Манфред Квиринг се спира подробно на тази, по неговите думи, "историческа фалшификация", като посвещава няколко глави на уж неизпълненото обещание, дадено на Горбачов в замяна на обединението на Германия. Квиринг твърди, че и това не отговаря на истината - и го доказва, цитирайки самия Горбачов, който в интервю за "Ди Цайт" през 2014 казва дословно следното: "Това действително е мит". Квиринг предлага и други доказателства, като например изявление на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, но думите на Горбачов звучат в случая определено най-авторитетно.

В книгата си Квиринг се спира обстойно и на щекотливата тема за ролята на Руската православна църква (РПЦ). Авторът определя отношението на руснаците към религията като "специфично" и "парадоксално", като отново предлага конкретни данни. Според допитванията , 66 процента от руснаците се самоопределят като православни християни, но само 32 процента от тях заявяват, че вярват в Бог. Кръстят се автоматично, палят свещи на църковните празници, но не остават в черквата за богослужението, пише Квиринг.

Авторът разказва всичко това, за да обясни на германския читател, че независимо от степента на религиозност, тоест - от вярата в Бог, православието и националността се възприемат в Русия до голяма степен като едно цяло. В същото време, твърди Квиринг, РПЦ играе важната роля на "религиозен инструмент на путиновата власт". Според висшите църковни сановници, разговорът за спазване на човешките права е богохулство, а срещу западната концепция за либералните ценности трябва да се води борба, тъй като тя не само не подхожда на Русия, но и е изцяло чужда на руския народ. И Кремъл с охота прави именно това. Така всяка критика срещу режима и неговото отношение към човешките права води до ответното обвинение в русофобия, която едва ли не се приравнява с геноцид над руския народ.

"Реалистичен поглед"

В книгата си Квиринг разказва още много неща: за мафията и корупцията в Русия, за войната в Грузия, за случая "Лиза", а и за това как десните екстремисти на Запад станаха най-добри приятели на Кремъл. Все тъжни констатации, след които обаче Квиринг не дава отговор на много съществени въпроси. Например - има ли изход от тази ситуация? Как Русия да се върне към демокрацията? И как да се измъкне от блатото на корупцията, от петролната зависимост, от всемогъществото на тайните служби, от агресивния стремеж към хегемония в постсъветското пространство? Да, авторът не отговаря на всички тези въпроси, но и не си поставя такава задача. Защото не е нито пророк, нито гадател. Целта му е друга, както става ясно още в предговора: "да хвърли реалистичен поглед върху основните черти на путинова Русия". И това безспорно му се удава.