Схемата, по която се определя управляващата партия в Русия, е твърде добре позната от близкото германско минало, твърди Инго Мантойфел

Още отсега е ясно едно: когато в неделя избирателните секции в Русия бъдат затворени, всичко в политическия живот на страната ще си остане по старому. Руската политика не се определя от Държавната дума, а от Кремъл, тоест от президента Путин и неговата могъща администрация. Тъкмо това развитие на нещата е предвидено дори в руската конституция, която дава широки правомощия именно на изпълнителната власт. А откакто Путин дойде на власт преди близо 16 години, Държавната дума постоянно губи своята самостоятелност. Критично настроени руснаци отдавна наричат Думата "принтер", защото, според тях, задачата й е само да размножава желаните от Кремъл закони.

Изменения в избирателното право в полза на "Единна Русия"

Основният инструмент, чрез който Кремъл налага волята си в Държавната дума, е управляващата партия "Единна Русия", ръководена от довереника на Путин Дмитрий Медведев. И не е чудно, че и на тези избори партията е масивно облагодетелствана в административно и медийно отношение. Няма съмнение, че "Единна Русия" и занапред ще има сериозно мнозинство в Държавната дума, дори и първите прогнозни резултати от изборите в неделя да не предвещават подобно превъзходство.

Причината за това се крие в промененото изборно законодателство, съгласно което 225 от общо 450 мандата в парламента се разпределят по партийни листи. А първите резултати от екзит пол ще дадат информация тъкмо за тези мандати. Останалите 225 места в парламента се разпределят в едномандатните избирателни райони на мажоритарен принцип. И тук победа ще спечелят главно представителите на управляващата партия и на кръгове, близки до Путиновия „Общорусийски народен фронт”. Така че огромното мнозинство от победителите в едномандатните райони в крайна сметка пак ще подсили фракцията на "Единна Русия". Така тя отново ще стане най-голямата в парламента.

Не бива да забравяме, че другите три партии в Държавната дума - Комунистическата партия на Руската федерация /КПРФ/, Либерално-демократическата партия /ЛДПР/ на десния популист Владимир Жириновски и партията "Справедлива Русия" са неотделимо свързани с властта на Владимир Путин. Тези партии напомнят за партиите от бившата ГДР – привидно те говорят за наличие на политически плурализъм, но де факто са изцяло под контрола на Кремъл.

Затова е трудно да се твърди, че изборите в Русия са наистина свободни и честни. Независимо от всичко това, в страната не се надигат вече протести, каквито имаше през 2011 година. Жестоките репресии срещу опозиционерите през последните години принудиха много от критиците на Путин да емигрират или да замлъкнат, обзети от политическа апатия.

Приспивна изборна борба

Безсъдържателната и вяла предизборна борба целеше тъкмо това – да приспи избирателите, вместо да ги въодушеви за участие в политическия живот. Патриотарския агресивен поход срещу Украйна и конфронтацията със Запада, подклаждана от руските държавни медии, свършиха останалото: руското общество сега е овладяно от шовинизъм, чувство за неясна заплаха и политическа апатия. В този смисъл не може да се очаква и висока избирателна активност.

И все пак изборите имат и един интересен аспект. До тях бяха допуснати две критично настроени към Кремъл партии - "Яблоко" и "Парнас”. Ако спечелят повече от 3% от гласовете, те биха получили финансови средства от държавния бюджет за финансирането на изборната си кампания. А ако преодолеят петпроцентовата бариера, биха могли и да влязат в Държавната дума. Но дори и това да стане, няма място за пресилени очаквания, защото независимо от конкретното разпределение на местата в парламента на Русия, Кремъл и занапред ще продължава здраво да държи юздите на руската политика.

Дойче Веле