Armine Sahakyan, kyivpost.com

Human Rights Watch преди дни излезе с доклад как в Русия гледат на правата на човека. В него се отбелязва нещо, което повечето от нас вече знаем: ситуация в Русия става все по-критична и по-лоша по отношение на човешките права.

Ние бяхме наясно с този факт още преди Human Rights Watch да публикува доклада, тъй като западните новинарски агенции написаха много истории през 2014 г., които илюстрират как се потъпкват човешките права в Русия. Повечето от тях разказват как се притискат политически опоненти, колко големи усилия се полагат, за да се заглушава свободното слово и гласност в медиите и интернет.

Важно е да отбележим, че става дума за "западни новинарски агенции", защото руските информационни организации никога не описват подобни злоупотреби като нарушения на правата на човека. Тези лакеи на Кремъл замазват и противодействат на всяко недоволство, опитвайки се да оправдаят действията на руското правителство.

Така например, за тях е въпрос на националната сигурност кампанията на Русия да смаже международните неправителствени организации, работещи в страната. Последният ход в тази кампания беше обявяването на редица НПО-та за „чужди агенти“. На езика на Кремъл те са просто „предатели или шпиони“.

Шест от тези неправителствени организации се отказаха и напускаха Русия, след като бяха обявени за чужди агенти. Останалите в списъка продължават да се борят за оцеляването си в страната.

Докладът на Human Rights Watch за Русия, който е част от годишния отчет за състоянието на правата на човека в страни по целия свят, определя Русия на Путин като рекордьор в погазването на правата, предвид вътрешното положение в страната. Но руската политика на античовешките права вреди и на съседните на Русия страни.

Ето как стоят практически нещата: Русия подкрепя лидери на страните от региона, които изпълняват заповедите му. Знаейки, че Москва ще ги защити безрезервно, независимо от това, какви безобразия вършат в собствената си държави, тези диктатори са окуражавани да плячкосват страните си, да се саморазправят с политическите си опоненти и да унищожават новинарски агенции, които изобличават техните далавери и измами.

Украйна е отличен пример за това. Охлювът на Москва - Виктор Янукович, е замесен в огромни корупционни схеми, чрез които е натрупал богатство, което възлиза на $ 12,000,000,000 докато е президент. Целият свят знае от медиите за най-крещящия символ на корупцията: пететажното имение на Янукович, построено извън Киев, в което само един от полилеите струва $ 43 милиона.

Янукович бе окуражен да плячкосват страната си и да потъпква човешките права на гражданите си, защото той е убеден, че Русия ще го защити при всеки опит да бъде разорен. Той обаче подцени гнева на онези, които иска да му се подчиняват, да му бъдат покорни.

Уморени от корупцията,

вярвайки, че по-тесните връзки с Европа ще им осигурят един по-добър живот, украинците се надигнаха срещу Янукович, когато той се отдръпна от подписването на споразумение за асоцииране с Европейския съюз. Москва му е казала да не подписва ... или нещо друго.

Отговорът на Кремъл да се прости със своята кукла на конци беше светкавичен и циничен, брутален: нахлуване и анексиране на Крим, изпращане на оръжия, финансова помощ и редовни руски войници в Източната част на Украйна, които да подкрепят бунта на сепаратистите там.

Този конфликт може би щеше вече да е в миналото, ако Русия не бе подкрепила сепаратистите. А какво имаме сега - повече от 5300 души загинали, според данни на ООН – болшинството от тях цивилни. Конфликтът освен това принуди, прогони, около 1 милион души да напуснат домовете си.

Правото на живот и да имаш покрив над главата си са основни права на човека. Подкрепата на Москва на сепаратистите от самото начало, която става все по-голяма във времето, лиши много украинци от основните им човешки права.

Когато се замислите върху това, лесно се вижда връзката между Русия, лишила своите граждани от човешки права. Връзката е решимостта на руското ръководство да запази своя контрол не само върху собствените си граждани, но и спрямо гражданите на други страни в региона. Това не е нищо повече от

връщане към времето на Съветския съюз

Друг пример, освен Украйна, за това как се потъпква човешките права под натиска на Русия, е Армения. Правителството в Ереван е получавало не веднъж отсрочки за разплащане с Москва, особено след отпадането на план за присъединяване на Армения към Европейския съюз в полза на присъединяването й към Евразийския съюз, оглавяван от Русия. В бонусите и подаръците, са включени големи отстъпки от цената на руски газ за Армения и руските оръжейни доставки за страната.

В допълнение, Русия продължава да поддържа военна база в Армения, която бе използвана, за да се предотврати падането на близкия до Москва, но вече разклатен режим в страната. Това беше по времето, когато руски военен дезертьор от същата тази база в Гюмри през януари 2014, скитайки в града уби хладнокръвно седем членове на едно невинно арменско семейство, включително шест-месечно момченце. Тези убийства предизвикаха масови протести срещу Русия и Армения и неоколониалните връзки между тях.

Подобно на ситуацията в Украйна, руската страна е окуражавала и правителството в Ереван да нарушава човешките права, включително да атакува и хвърля в затвора опозиционери и журналисти.

Идеалистите в страните от бившия Съветски съюз са смутени от това, което става в Русия през последното десетилетие. Те аплодираха случващото се в началото на 1990 г., когато Русия се появи с очакването да победи демокрацията. Това им даде надежда, че страната ще се превърне в модел за подражание за целия регион, включително и по отношение на правата на човека.

Тази надежда вече се е изпарила. Русия се опитва да възстанови своята лидерска роля в региона, но това се прави не с интелигентна политика, а

от позицията на заплаха,

при необходимост – и със сила. Това е най-очевидно именно в сферата на правата на човека.

Руската подкрепа на алчни и отмъстителни регионални лидери, склонни да изпълняват заповедите на Кремъл, е причина за провеждането на политики, които нарушават човешките права не само в собствените им страни, но и в съседните държави.

Превод: Мая Георгиева, Faktor.bg