Над 136 000 души или 10% от населението на Република Македония са имали досиета в зловещата Държавна сигурност на югодиктатора Тито УДБА. „Обхваща ме чувството за среща с македонската история, с вечността, с нейния стремеж за свобода и държава. Стремеж, който е скъпо платен. Стремеж, който и до днес се укрива“. С тези думи се обърна Филип Петровски, директор на Държавния архив на Република Македония, при представянето на документите за терора, който тайната полиция на Тито е извършвала над гражданите на Република Македония в периода от създаването на Югославия до нейното кърваво разпадане през 90-те години на миналия век.

В Музея на Македония бяха представени данните за македонските граждани, които са били обект на преследване, независимо от техните убеждения. От изнесените документи става ясно, че през 1966 г. Държавна сигурност е следяла 96 351 души, които са имали лични досиета. Година по-рано техният брой е достигнал ужасяващите 136 682 души. Това представлява 10% от общото население на Република Македония. Титовата полиция е създавала досиета на публични, обществени и културни дейци, както и на университетски преподаватели. Част от тях са били следени непрекъснато в продължение на над 20 години. Държавна сигурност е събирала най-редовно материали, свързани с убежденията на интелигенцията.

Най-много нарушения на гражданските права са регистрирани с подслушването на техните телефони и лична кореспонденция. Филип Петровски подчерта, че в тези документи се съдържа историята на нечувани зверства, които са извършени в името на една чужда пропаганда. „Всички тези жестокости са извършени с цел да забравим и да се срамуваме от себе си. Да смятаме, че не сме достойни, че сме малки, че сме несъществени. Но това не е така. Нашата история е запомнила големи македонци. Мъже, които не са се страхували да им бъде отрязана главата за Македония... Всички те са били мишена. Почти всички са имали досиета в тайната югославска полиция. От тях по-късно се изкарват материали за преследване, които много често стигат и физическото елиминиране. Никак не е било лесно да бъдеш иначемислещ”, заяви директорът на македонския архив, цитира го БГНЕС.