Лефковиц и Кобилка успяха да покажат как функционира важно семейство от подобни рецептори, а именно - G-протеин свързаните рецептори, обясняват от Нобеловия комитет (NobelPrize.org).

Дълго време за науката е било неясно как клетките "се разбират" със заобикалящата ги среда.

Учените знаели, че хормони - като адреналина, да речем, оказват върху тялото ни силен ефект - увеличават кръвното налягане и карат сърцето ни да бие по-бързо. Предполагали, че следователно клетките трябва да имат някакъв рецептор за тези хормони, но как изглеждали те и как функционирали останало неясно през по-голямата част от XX в.

В края на 60-те години Лефковиц започнал да използва радиоактивност, за да открие какви са тези рецептори - слага йодни изотопи в хормоните и проследява какво се случва с тях, като достигнат до клетката.

Така открива няколко рецептора, сред които този за адреналина (адренергичен бета рецептор).

Следващата голяма стъпка била направена през 1980 г.

Тогава Кобилка успял да изолира от човешкия геном гена, който отговаря за адренергичния бета рецептор. Когато учените анализирали този ген, стигнали до заключението, че съществува цяло семейство от подобни рецептори, които функционират по сходен начин. Днес те са известни като като G-протеин свързани рецептори.

Миналата година лауреат на Нобеловата награда за химия стана израелският учен Даниел Шехтман, открил квазикристалите.