Турците в България са подложени на асимилация и това е държавна политика, твърди председателят на парламентарната комисия по правата на човека в Анкара Мустафа Йенероглу в разпространено до медиите писмено изявление, предаде БГНЕС. Йенероглу посочва, че в България живеят над 585 000 турци, но реалният им брой надвишава 1 млн. души, тъй като не всички са били включени в преброяването и регистрите.

„Тези наши сънародници са подложени на сепаратизъм, те губят майчиния си език, джамиите им често са обект на нападения. В училищата турският език е избираем предмет и часовете по него умишлено се провеждат в късните часове на учебния ден. Тази ситуация означава омаловажаване и унижаване на майчиния език. От друга страна, държавната власт не осигурява възможност за излъчване на новини на турски и блокира създаването на турско радио, което доказва, че политиката на асимилация в България продължава. Друг голям проблем са натискът и нападенията върху джамиите и имамите. Турците в България са изключени от представителство в държавните структури и това е така, въпреки сериозното им присъствие в общото население на страната“, смята Йенероглу.

Според него участието на крайнодесните партии в управлението на България представлява гаранция за нови бъдещи проблеми пред турците и мюсюлманите, а така страната сериозно се отдалечава от европейските норми и критерии. „За съжаление, 28 години след насилственото отнемане на рождените им имена, турците в България не могат да излекуват раните си. Турция направи всичко възможно, за да им помогне. Сега наш дълг е да разкопаем тези горчиви факти от паметта и да ги преподадем на бъдещите поколения, за да не се забравят. Това ще помогне да осъзнаем последствията от преживяното от общността напрежение в близкото минало, както и събитията преди него, които са резултат от асимилационната политика“, подчертава в изявлението си председателят на комисията по правата на човека в турския парламент.

Той припомня съпротивата на турците срещу „възродителния процес“ от месец май 1989 г., когато границата се отваря за бежанския поток. „Тогава хиляди семейства бяха разделени, а над 350 000 души бяха откъснати от земята си, която населяват стотици години. Тогавашната фашистка власт приложи асимилационната си политика, защото се притесни от силата на турско-мюсюлманското население и взе решение да стопи етническите малцинства, като погази грубо човешките им права. В онзи тежък период бе наложена забрана върху употребата и обучението на турски език, върху ислямските обреди при погребенията и сватбите, забраниха се сюнетите /обрязването на момчетата/ и облеклото. Но хората избраха правилния път към Турция“, подчертава Йенероглу.