Журналисти от списание "Шпигел" се срещна в строго охраняван затвор в Багдад с наскоро заловен лидер на терористичната групировка Ислямска държава.

Поредица от бетонни стени, тежки военни машини и оръдия посрещат екипа. Едва след това идва и затворът и срещата с Абу Абдуллах, човекът, който в продължение на година и половина е екипирал камикадзетата, извършвали самоубийствени атентати в центъра на Багдад.

Абу Абдуллах е измежду единиците от ръководните структури на ИД, заловени живи. В повечето случаи те успяват или да се самовзривят, или да глътнат капсула с отрова, която носят в себе си, за да избегнат да бъдат заловени живи. Да бъдеш заловен жив не е част от плана им.

Абдуллах обаче е бил бързо обезоръжен и не успява да се самоубие.

Преди да бъде арестуван през юни 2014, е бил наблюдаван от властите. Негова отговорност са били най-вече жилетките с експлозиви, използвани от камикадзета. Всичко това е умело прикривано зад автомонтьорски гараж.

Структурата на ИД е така замислена, че дори и някои от последователите им да са заловени живи, те не могат да издадат много. Всеки е натоварен с отделна, изолирана задача, като зъбни колела, които лесно могат да бъдат заменени.

Абу Абдуллах обаче е заемал ключова позиция в Багдад, жизненоважна за терористичните атаки в града. Той е избирал мястото за атаките, той е екипирал камикадзетата и ги е придружавал до мястото на взрива, минути преди да се детонират. Разследващите споделят, че той знае имена, детайли за заподозрени, но засега съдейства на етапи.

Разпитвалите го го описват като уравновесен фанатик – отговорен за множество атаки със стотици жертви.

Али Абдуллах е доведен за интервю, придружаван от полицай, който остава в стаята. Има превръзка на очите, която свалят едва след като е въведен в стаята.

За подбора на местата за атаките Абдуллах казва, че основната цел е да се ударят възможно най-много хора – особено полицаи, офицери и най-вече шиити. Случва се на контролно-пропускателни пунктове, пазари, джамии – но само шиитски.

Не съжалява за хората, които са загинали, защото са шиити и е убеден, че те са неверници, макар и мюсюлмани като него. Той вярва, че те са имали своя шанс да се разкаят и да станат сунити като него.

Относно атаките, които е организирал, не може да си спомни всичките. Твърди, че за няколкото месеца преди ареста му са били може би 15. Той обаче не е участвал в подбора на самоубийците. Споделя, че това е било отговорност на военните стратези на организацията, които са над него в йерархията.

Мъжете са били довеждани при него, основно от иракския град Фалуджа. Негова отговорност е била едва последната част от операцията – да подготви мъжете в автомонтьорския си гараж и да ги заведе до правилното място. Получавал е предварителни мерки, подготвял се е с различни по размер колани и жилетки с експлозиви. Това е единствената му връзка с камикадзетата. Грижата за семействата на самоубийците отново е в ръцете на друг човек.

Един от случаите е този на 21-годишния Ахмет, дошъл от германската провинция Северен Рейн – Вестфалия. Роден в Германия, с турско потекло, още в гимназията бива вербуван. Раздавал е Корана на пешеходни зони в Германия, по-късно през Турция влиза в Сирия.

Репортерът на "Шпигел" пита Абдуллах как е комуникирал с Ахмет, защото той не е говорел арабски, а иракчанинът не владеел английски. Разбирали са се с жестове. Абдуллах коментира, че това е най-кратката му операция - Ахмет прекарва едва 45 минути в Багдад. Преди да изтече дори един час, той вече е мъртъв. За Абдуллах това е вълнуващо. Мислел си: ''Ето, сега дори хора от Германия идват тук да се взривят!''

Един въпрос остава обаче без отговор: Дали би направил всичко това отново?

''Аз не бях кръвожаден. Това беше джихад', казва Абдуллах. Идеята ми беше да продължа, докато всички не станат сунити. Или емигрират. Тогава това нямаше значение. Нямаше значение!", кълне се той.