"Сумата от 2 милиарда евро няма да бъде изплатена следващата седмица. Изплащането на транша ще бъде планирано за по-следващата седмица единствено ако бъде установено, че Гърция е изпълнила и 49-те приети мерки. Но дори ако гръцкото правителство успее да се справи с прилагането им до идващия вторник, предварителният доклад на представителите на кредиторите се смята за много трудно да приключи до четвъртък", пише гръцкото издание Катимарини, цитирано от GRReporter.

То посочва, по всичко изглежда, че за Берлин положителният резултат от този предварителен мониторинг е предпоставка за рекапитализацията на гръцките банки. А ако поради закъснението тя не се състои до края на годината, тогава ще трябва да бъде приложено новото европейско законодателство, по силата на което парите на акционерите и депозитите над 100 000 евро ще бъдат орязани. Подобно развитие би нанесло решителен удар на гръцката икономика, тъй като мнозинството от собствениците на депозити над тази сума са предимно малките и средни фирми.

Пред тази вероятност Европейската централна банка и нейният управител Марио Драги настояват завършването на мониторинга да бъде отделено от рекапитализацията на банките, ако той не може да бъде завършен до края на годината. Но от страна на Берлин твърдят, че дори при негативно развитие като орязване на депозитите, стойността на заемите към Гърция ще е по-малка и това ще спомогне за по-лекото гласуване на решението в Бундестага.

Ситуацията се усложнява още повече и от факта, че много страни-членки са категорично за запазването на участието на МВФ в кредиторския квартет най-вече, за да следи спазването на спасителната програма. Неговото участие обаче има за предпоставки прилагането на допълнителни реформи и облекчаване на държавния дълг. Германски представители посочват, че въпросът за дълга все още не е обсъден официално и подчертават, че няма да може да има отстъпки по отношение на датите за изплащане, нито намаление на лихвите.

Берлин и Брюксел очакват сериозно отношение от страна на Атина, както и че тя ще се справи с рекапитализацията на банките. Те очакват да видят какви мерки ще предприеме гръцкото правителство по отношение на „червените” банкови кредити, както и какво ще се случи с ръководствата на банките. Опасенията са, че правителството на СИРИЗА и Независимите гърци е вероятно да назначи „свои хора”.

Фактът, че необслужваните жилищни кредити са основният „трън” в преговорите пролича от днешните изявления на гръцкия премиер след срещата му с френския президент Франсоа Оланд. Алексис Ципрас заяви: „Бих искал да подчертая, че превръщането на гръцкото общество в арена на конфискация на основните жилища на домакинствата не може да бъде прието от хората, които споделят ценностите на солидарността в Европа".

Според неговата преценка гръцкото правителство ще изпълни всички предварителни бюджетни мерки до края на ноември и до края на 2015 - рекапитализацията на банките, за да може да започнат преговорите за държавния дълг. Ципрас не пропусна да отбележи, че поетите ангажименти важат за всички страни и да намекне в посока на Германия и други кръгове в Европа с думите, че „някои все още искат излизане на Гърция от Еврозоната”.

По въпроса с „червените” кредити той успя да получи политическа подкрепа от френския президент. Франсоа Оланд заяви, че „въпросът с кредитите е нова заплаха за гръцките домакинства(…) Трябва да преразгледаме лимита, под който жилищата няма да могат да се конфискуват. Обсъдихме въпроса. Нужно е да се вземат решения най-вече в Eurogroup и да се проведат дискусии между лидерите в Европа”.

Относно уреждането на гръцкия държавен дълг Франсоа Оланд повтори, че дискусията за това ще може да започне, след като Атина започне да прилага договорените през юли реформи. По време на последвалата си реч пред гръцкия парламент, френският президент определи следващите седмици като „решителни” за Гърция и подчерта, че спазването на поетите ангажименти е от решаващо значение. Оланд увери Ципрас и депутатите, че страната му ще подкрепи Гърция в изпълнението на необходимите реформи и в справянето с бежанския проблем.