Независимо от дадените от художника 15 млн. евро лични средства за компонентите на инсталацията и монтажа на плаващите понтони на Кристо в езерото Изео, разходите покрай двуседмичното й съществуване ще струват поне още толкова пари. 

А тях трябва да ги извадят от касите си местните управи без да имат каквато и да е възвращаемост, защото такава не е предвидена в нито един от сключените с Кристо договори. 

Национална конфедерация на потребителите обвини художника в нарочна декларация, че единствено той бил на печалба от реализацията на идеята си, а всички останали - губещи. Като започнеш от живеещите по брега на Изео хора, които не били спечелили почти нищо от разходилите се до вчера по инсталацията над 500 хил. души и завършиш с многомилионните разходи на общините от района за осигуряване на транспорт към съоръжението, паркинги, охрана, бърза медицинска помощ и т.н. 

Така че според Конфедерацията облагодетелстван от страхотната реклама на "Плаващите кейове" в медиите из света бил само нюйоркският авангардист, който през тези дни продавал на каталозите и скиците си. 

А туристическите дадености на района били тотално изключени от пропагандата на неговото арт-начинание, независимо от щедро оказаното му гостоприемство. 

От друга страна почти всички посетители на инсталацията били от така наречените туристи - еднодневки, които не харчели за нищо и дори си носели от къщи сандвичите и бутилките с вода. 

Художникът бе отново глобен, тъй като бил приел на отговорна работа персонал без да изиска необходимите за нея медицински свидетелства. 

Преди двайсетина дни той пък бе санкциониран заради наетите на черно френски леководолази, закотвили "Плаващите кейове" на дъното на Изео.