Принципите на социалната държава не са радикални и американските гласоподаватели ще гласуват срещу огромните неравенства в страната. В това е убеден Бърни Сандърс, един от евентуалните кандидати за президент на Демократическата партия в САЩ, цитиран от АФП.

Независимият сенатор от Върмънт се описва като „демократичен социалист”, което остро противоречи на традиционния двуполюсен модел „демократи-републиканци” на надпреварата за Белия дом.

Сандърс защити твърдо левите си убеждения по време на излъчено по телевизията събитие в Университета в Де Мойн, Айова - щатът, откъдето на 1 февруари ще започнат предварителните избори, в които симпатизантите на Демократите ще изберат партийната кандидатура. 

Сандърс е основният подгласник на фаворита в надпреварата Хилъри Клинтън, която води в националните проучвания, но в Айова двамата са много близко един до друг. Далеч зад тях е третия партиен кандидат - бившият губернатор на Мериленд Мартин О’Малей.

„В различни страни по света, в Скандинавия и в Германия, моите идеи не са радикални”, заяви Сандърс, имайки предвид плановете си за обществено здравеопазване, обуздаване на Уол Стрийт и осигуряване на държавни заеми за студенти. „Не можем да продължаваме да имаме правителство, доминирано от милиардерските кръгове и Конгрес, който работи в интерес на хората на върха и игнорира работещите семейства”, допълни Сандърс.

Сенаторът, който е на 74 години, е решен да се справи с неравенството в нацията. Според него най-богатите 0,1% от американците притежават състояние, колкото 90% от сънародниците им.

„Ако хората искат да ме критикуват, хубаво. Аз искам да се справя с алчността и корпорациите и Уол Стрийт и ще защитавам средната класа”, убедено заяви Сандърс, критикуван че иска да разшири присъствието на държавата в САЩ – световната Мека на частната инициатива.

По думите на социалиста от Върмънт, успехът на кампанията му, която не е финансирана от големи корпорации, показва, че „засяга болните места” на обществото.

„Имаме нужда от политическа революция, в която милиони хора да се изправят и да кажат, че правителството принадлежи на всички ни, а не на малцина”, убеден е Сандърс.

Той настоя, че няма нищо лично срещу Хилъри Клинтън, но определи като "външнополитическата грешка с най-много последствия в модерните времена" решението на Сената да одобри войната в Ирак през 2002г. Клинтън също беше част от Сената при ключовото му решение.

Бившият държавен секретар се яви отделно от основния си конкурент пред избирателите в Айова. Тя похвали Сандърс, че е влял енергия в надпреварата и е започнал диалог по конкретни политики, вместо двамата просто да си разменят обиди, както правят кандидатите на Републиканската партия.

„Но вярвам, че ще съм по-добрият кандидат на Демократите и по-добрият президент”, заяви Клинтън в Айова, като призна грешката си при одобрението на войната в Ирак и изтъкна големия си външнополитически опит.

"Америка търси нови лидери на хоризонта", заяви третият кандидат О’Малей, който призова привържениците си в Айова да не се предават, въпреки малките му шансове.

„Не можем да търсим спасението на блокираната, неработеща национална политика в стари идеологии или стари имена”, смята най-младият кандидат на Демократите.