24 Ноември, 2024

Deutsche Welle: Нужни ли са руските миротворци в Приднестровието?

Deutsche Welle: Нужни ли са руските миротворци в Приднестровието?

Мироопазващата мисия на Днестър навърши 25 г. Молдова иска промяна на нейния формат, Приднестровието отказва.

Мироопазващата мисия на Днестър навърши 25 г. Молдова иска промяна на нейния формат, Приднестровието отказва. 

Парламентът на Република Молдова поиска от Руската федерация да изведе своите войски от територията на Приднестровския регион, се казва в декларация, приета миналия петък, 21 юли, на пленарно заседание на законодателния орган в Кишинев припомня Deutsche Welle.

На същата дата се навършиха 25 г. от подписването на споразумението „За принципите на разрешаване на въоръжения конфликт в Приднестровския регион на Република Молдова".

След парафирането на договора в Москва от тогавашните президенти на Русия и Молдова – Борис Елцин и Мирча Снегур, в присъствието на лидера на непризнатата Приднестровска молдовска република Игор Смирнов, в региона бяха изпратени руски мироопазващи сили.
Оттогава насетне спорът за това дали регионът се нуждае от миротворческа мисия и не е ли по-добре тя да бъде заменена от военни наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), не е утихнал.

Малко история

Тираспол отбелязва Деня на въвеждането на миротворческите сили на 29 юли. Тази дата е свързана с появата в региона преди четвърт век на руските „сини каски". Няколко дни по-късно към мисията им се присъединиха молдовски и приднестровски военнослужещи, а също и група военни наблюдатели от Украйна. Обединената контролна комисия (ОКК) решава всички въпроси, свързани с операцията и зоната за сигурност.

На картата на Молдова тя се простира на 200 км от север на юг и на 15-20 км от запад на изток. В зоната за сигурност попада и град Бендери, който се намира под двойна юрисдикция – на Молдова и на Приднестровската молдовска република, която няма статут на международно призната държава.
 
В града, който е четвърти по големина в Молдова, се намира и седалището на ОКК. Към днешна дата съвместните мироопазващи сили наброяват около 1,5 хил. души.
На 2 май 2017 г. Конституционният съд на Молдова призна за незаконно пребиваването на руските миротворци на територията на страната.

"По-изгодно е за Русия"

За изтеглянето на руските миротворци настояват властите в Кишинев. Съвсем наскоро лидерът на Демократическата партия и координатор на проеевропейската парламентарна коалиция Влад Похотнюк заяви: „Считаме за необходимо преобразуването на руската мироопазваща мисия в нашата страна в гражданска, под международен мандат".
 
Директорът на Центъра за стратегически изследвания Politicon Анатолий Церану изрази увереност, че замяната на руските войници с граждански наблюдатели от ОССЕ е изгодна за Москва, която няма да бъде упреквана, че контролира региона. Но Русия прави точно това и ето защо не иска да изтегли своите военни. „Миротворческара операция поддържа илюзията, че тук може да избухне въоръжен конфликт, но това няма да се случи, ако Русия не се намеси", обясни експертът.

Специалистът в областта на сигурността Семен Никулин уверява: „За 25 г. тук не е имало нито един сериозен инцидент, миротворческата мисия е изчерпана". Ситуацията в региона е стабилна, необходимо е да се прекрати военната операция и да се премине към гражданска или полицейска, споделя мнението си Никулин. „Не става въпрос за изтласкването на Русия, тя може да изпрати тук свои граждански наблюдатели".

„Миротворците трябва да останат"

В Приднестровието обаче са убедени, че не бива да се отказват от мироопазващата мисия. Сред тях е и Василий Вакарчук, представил на делегацията на Тираспол в ОКК. От негова гледна точка „тези, които настояват за промяна на действащия формат на мироопазващата операция, настояват и за възобновяване на въоръженото противопоставяне".

Кишиневският политически анализатор и директор на Института по проблемите на сигурността Валерий Осталеп припомня, че за замяна на формата се изисква съгласие на двете страни. Но такова в близко време едва ли ще бъде постигнато. „Защото Кишинев предприема множество грешни стъпки и не отчита мнението на гражданите в Приднестровието". Едва тогава, когато приднестровците започнат да се доверяват на Кишинев, може да се говори за промяна на формата, убеден в Осталеп.

Закриване на въздушното пространство

На 19 юли Министерството на външните работи и европейската интеграция изпрати в руското дипломатическо представителство в Кишинев писмо, в което се обяснява, че „компетентните органи на Република Молдова са принудени да откажат придвижване през въздушното пространство на страната и кацане на летищата в Кишинев и Тираспол на самолети на Въоръжените сили на Русия".

На борда на една подобна машина трябваше да бъде и руска делегация начело с вицепремиера Дмитрий Рогозин, който трябваше да участва в събитие, посветено на 25-та годишнина от миротворческата операция на Днестър.

В писмото се отбелязваше още, че в Кишинев изразяват съжаление във връзка с отсъствието на общ, обсъден с всички заинтересовани страни план за честване на годишнината от началото на мисията. Същевременно в молдовското външнополитическо ведомство изразиха увереност, че е „нецелесъобразно" провеждането на подобно мероприятие в едностранен ред.

Сподели:

Украйна разработва няколко нови балистични ракети

Министърът на отбраната Рустем Умеров по-рано заяви, че към края на 2024 година или през 2025 година ще има информация за „мащабна ракетна програма“

През ноември Русия отбелязва рекордни загуби на жива сила и техника

Руската тактика вероятно ще продължи да води до големи загуби в бъдеще

Подробни планове на британски затвори изтекоха в "тъмната мрежа"

Има опасения, че ще бъдат използвани за контрабанда на наркотици и оръжия или за организиране на бягства