Янис Пападимитриу

Алексис Ципрас отново успя да ни изненада. Първоначално смяташе да иска вот на доверие. Впоследствие се заигра с мисълта да свика извънредно заседание на парламента, на което да се даде зелена светлина за мерките за икономии. А накрая спонтанно реши да подаде оставка. 

Но нима е допустимо просто да си вземе шапката 

и да остави държавния глава Прокопис Павлопулос да се оправя както намери за добре?

Доскоро подобно нещо беше немислимо с оглед на евентуалните последствия от такава стъпка.

Защото според изискванията на сегашната конституция в подобна ситуация президентът би трябвало първо да връчи на Ципрас нов мандат за съставяне на правителство. Ако той се провали в това начинание, държавният глава трябва да даде мандат и на втората или третата по големина партия в парламента. И чак след като бъдат изчерпани всички тези опции, може да се отиде на предсрочни избори. А това би означавало, че мандат би получила и дяснорадикалната „Златна зора”, която е третата политическа сила в парламента.

Няколко сценария и един основен въпрос

Фактът, че до петък сутринта Павлопулос запази пълно мълчание, отваря място за всевъзможни спекулации. Дали държавният глава не тълкува конституцията по различен начин - или съставянето на голяма коалиция е все пак възможно? А може би вътрешнопартийната опозиция в самата „Сириза”, която след отцепването си се превръща в трета парламентарна сила, ще получи мандат за съставяне на правителство и по този начин десните радикали ще бъдат изхвърлени от схемата? 

В гръцкия политически живот няма невъзможни неща - това вече всички го знаят.

Основният въпрос обаче си остава: защо Ципрас подаде оставка? Защото просто няма друг избор, гласи отговорът.

Ципрас се превърна в партиен лидер без партия, след като десетки леви депутати отказаха да следват неговия курс, в резултат от което важни проектозакони се приемаха само благодарение на гласовете на опозицията.

Предсрочните избори дават на Ципрас възможността да състави изборните листи както намери за добре и така да се освободи от всички, които му пречат. И още едно предимство за Ципрас: новите избори ще се проведат още през септември, а това означава, че радикалните леви сили около бившия енергиен министър Лафазанис едва ли ще имат време да създадат своя „фронт срещу политиката на икономии”, с помощта на който да привлекат част от избирателите на „Сириза”. Неслучайно Лафазанис се оплака в четвъртък от необичайно краткото време за предизборна борба.

Големият проблем

Гръцката история показва, че една лявоориентирана партия може да има успех само ако успее да овладее центъра на обществото. И ако е ръководена от харизматична личност. „Сириза” начело с Ципрас изпълнява тези условия - за разлика от групировката около Лафазанис. 

Ако Ципрас успее да се възползва от сегашната ситуация и чрез предсрочни избори се отърве от радикалните сили в партията си, талантът му на тактик би получил ново потвърждение.

Проблемът обаче е в това, че с провеждането на вече трети избори в рамките на седем месеца не може да се реши нито един от финансовите проблеми на Гърция. Тъкмо обратното - това ще хвърли на вятъра още много пари.