В британския парламент законотворци са потънали в задънената улица по пътя на британското излизане от Европейския съюз, пише "Фокус". Светлина в тунела няма. Така започват коментара си за The New York Times Елън Бари и Марк Ландлър.

Във Вашингтон президентът Тръмп излезе „с гръм и трясък“ от среща с лидерите в Конгреса, които се противопоставиха на негова гранична стена, ситуацията, която доведе до спиране на голяма част от работата на правителство, се нагорещи още повече и за двете правителства от когато и да било по-рано. 

Две парализирани правителства. Два популистки проекта изчакват удобен момент. Две почтени демокрации изпаднаха в криза.

Рядко се е случвало британската и американската политика да изпадат в такъв синхрон, както са в хладното начало на 2019 година, три години след победите на идеята за Брекзит и на Доналд Тръмп в президентската надпревара, в която се изправи срещу политическия истаблишмънт. Двете страни сякаш са един субект, подчинен на една единствена идеологическа система – онази, която изправи едни срещу други про-глобализационно настроените елити срещу подкрепяните от левите вътрешни части на държавата, които са и най-слабо развити икономически. 

Сходствата: „брекзитиерите“ обичат да сравняват своята кауза с Войната за независимост на Америка. В последния митинг на десните един човек носеше модел на Камбаната на свободата. Г-н Тръмп щедро подкрепя Брекзит, а приятелят му, кръстник на Брекзит Найджъл Фараж, се появява във Fox News и използва мигрантската криза на Европа, за да подкрепи стената на Тръмп. 

“Очарователен е този паралел“, обяви Стивън К. Бенън, който се смята за архитект на имигрантската политика на Тръмп, негов бивш стратег и съюзник на г-н Фараж. “Ако се опиташ да предизвикаш системата, тогава и системата ще се опита да се съпротивлява“.