Виктор Орбан използва кризата с мигрантите, за да повдига изплъзващата му се популярност. Унгарският премиер се възползва от слабата реакция на Европа, пише Симеон Дянков в анализ за "Файненшъл таймс", цитиран от "24 часа"

Откакто започна напливът на мигранти от Близкия Изток към Европа миналата година, Унгария е център на внимание. Това се случва по 2 причини. Първо - основният мигрантски поток от Сирия и Ирак се опита да достигне до Германия и други европейски страни на север по вода, през гръцките острови и после през Сърбия, за да достигнат Унгария. Втората причина е, че унгарският премиер Виктор Орбан използва проблема с имигрантите, за да подобри изплъзващата му се популярност.

За да изпълни целта си, той извърши няколко лудории - от слагането на 4-метрова ограда на границата със Сърбия и изпращането на войски там, до блокирането на достъпа на имигранти до жп релсите. Из страната бяха разлепени плакати, които гласяха, че бежанците не са добре дошли.

Няма съмнение, че господин Орбан е опитен: той е единственият източноевропейски политик, който е избиран за премиер 3 пъти. Няма и съмнение, че твърдата му позиция по отношение на имиграцията е продиктувана от нарастването на популярността на крайнодясната партия Jobbick. За да се противопостави на тази тенденция, той разгърна редица действия, осъждани от правозащитни групи и други европейски политици.

Зад политическите маневри лежат две основни причини за този твърд отпор към имигрантите

Първо, от 2010 година, началото на втория му мандат, Орбан се срещна с критики от други европейски лидери заради авторитарния му начин на управление. Европейският съюз подложи под натиск унгарския парламент заради проблеми като намеса в независимостта на централната банка, на медиите, заради гоненето на чуждестранни инвеститори и политически опоненти чрез данъчна политика, и заради това, че асистира на руския президент Владимир Путин в начинанието му да използва енергийните доставки като външна политика към източните съседи на Унгария.

Сега г-н Орбан е намерил слабост в реакцията на Европа по отношение на имиграционната криза, и той използва това, за да бъде чут. Европа не успя навреме да обмисли мерки, с които да помогне на държавите, които първи приемат бежанските вълни - Гърция и Италия, България, Унгария и Испания. Многобройните срещи на високо ниво в Брюксел през последните години приключиха с малък, но недостатъчен напредък.

В този смисъл господин Орбан е прав. Европейските институции не успяха адекватно да се справят с въпроса, след като стана ясно, че щетите от хуманитарната криза в Сирия и Ирак ще бъдат в огромни размери.

Според Орбан това е поредната проява на слаба Европа, както и провала на съюза по отношение на справянето с финансовата криза в Гърция. Той намеква, че Европа има нужда от решителни и твърди лидери - като него.

Втора, и може би по-важна причина за поведението на Орбан, е очевидната липса на напредък към основния външнополитически приоритет на Унгария: преориентирането й към Русия като стратегически партньор.

Господин Орбан направи много, за да се наложи като емисар на Русия в ЕС. Той също така беше и един от най-активните европейски лидери, които подкрепиха проекта на Газпром - Южен поток. Откакто българското правителство отказа да продължи с проекта и Путин обяви отмяната му през декември 2014 г., Унгария изигра ключова роля, за да получи подкрепа за алтернативен проект.

През февруари 2015 г., Орбан посрещна Путин в Будапеща, първото официално посещение на руския президент в ЕС, след като икономическите санкции бяха наложени на Русия през миналата година. И Орбан, и Путин подкрепиха идеята за създаване на наследник на Южен поток, който се разширява до прокарването на руски газопровод в Турция, за да пренасочи газ през Гърция и Балканите до Унгария. Това щеше да изпълни целта на Орбан - Унгария да стана енериен хъб в сърцето на Европа. Уви, този проект не успя да се материализира и унгарският премиер остана без европейска трибуна.

Основното притеснение в реакцията на Унгария към кризата с мигрантите е, че други страни ще последват примера й и ще пренебрегват своите хуманитарни задължения. Примери вече съществуват: България също изгради ограда на границата с Турция, за да спре потока на имигранти. Миналия месец Македония постави армията си на границата с Гърция.

Това е тъжно за страни, чиито граждани са се стремили в продължение на много години, да бъде свободни европейци.