В сряда ЕС ще разкрие планове за нови мерки, които да позволят разследването на споразумения в енергетиката на страни от съюза с държави извън него. Действията адресират притесненията за зависимостта на Европа от руския газ, съобщава АФП. Мерките могат да доведат до преразглеждане и анулиране на договорите на страни като България с руския доставчик „Газпром”, пише още френската агенция като се позовава на свой източник в ЕК. 

Брюксел цели увеличаване на законовия си арсенал, година след въвеждането на т.нар. „енергиен съюз”. Стратегията има за цел да подсигури енергийните доставки в ЕС, предвид влошените отношения с Русия заради кризата в Украйна. Еврокомисарят по енергетиката Мигел Канете заяви в своя реч късно в понеделник, че целта на предложенията „е проста – да предотврати и смекчи евентуална криза с газовите доставки”. Европейският съюз вече разследва дали руската държавна компания „Газпром” налага несправедливи цени, които нарушават търговските правила на блока. Страните в съюза внасяха 53% от енергията си през 2014 година. Една трета от природния газ идва от Русия, а някои от новите членове в Източна Европа са изцяло енергийно зависими от Москва. С плановете, които ще бъдат представени в сряда, целят ЕК да може да разглежда енергийните договори между страните членки и държави извън съюза преди те да бъдат сключвани. Идеята е да се установява предварително дали сделките отговарят на правилата на съюза, заяви Канете. 

В момента Еврокомисията може да преглежда договорите само след като са подписани. Брюксел също така иска достъп до информация от търговски спогодби между държави-членки и компании, в случай, че фирмите вече заемат 40% или по-голям дял в пазара на съответната страна, твърди вътрешен източник на АФП. Според Канете плановете ще „подобрят прозрачността” и ще позволят на ЕС да „преценява сигурността на доставките” на енергия. На мерките се гледа като начин пазарният дял на „Газпром” да бъде ограничен, но ще бъдат засегнати и други големи производители като Норвегия и Алжир, допълва източникът на АФП. „Не става въпрос за промяна на договорите, а за получаване на информация – не за ценови параметри, а за факторите, които определят сигурността на доставките.” Комисията не може да анулира търговски договори, но търси начин Европейският съд да ги обявява за невалидни, в случай че нарушават европейското законодателство. Комисията ще анулира договорите с помощта на Европейския съд. 

 „Газпром” без съмнение ще бъде засегната, като компанията вече е била критикувана от ЕК, че възпрепятства конкуренцията в Централна и Източна Европа. Притесненията на ЕС се отнасят до бившите социалистически страни Литва, Естония, България, Чехия, Унгария, Латвия, Словакия и Полша. „Газпром” отрича обвиненията. Брюксел също така иска да създаде нови „енергийни региони” вътре в ЕС, в рамките на които държавите-членки да си оказват помощ в случай на енергийна криза, каза още Канете в понеделник. Това предполага мерки, които засягат топлофикационния сектор и пазара на климатични инсталации като най-големи енергийни консуматори. Те стоят зад половината използвана енергия в ЕС и малко под 50% от използвания газ. Миналогодишните планове за „енергиен съюз” включват създаване на единен енергиен пазар, повишаване на сигурността и ефективността, намаляване на употребата на твърди горива и увеличаване на тази на възобновяеми източници. 

Опитите за централизиране на енергийната политика могат да доведат до разделения, тъй като някои страни отбраняват правото си да решават сами какъв да е енергийния им микс, коментира АФП. Миналата година имаше голям разрив между Берлин и Рим относно разширяването на газопровода „Северен поток”, който пренася руски газ през Балтийско море. Виждането на Италия и други държави е, че е лицемерно от страна на Германия да сключва големи енергийни сделки с Русия, докато други в Съюза биват принуждавани да жертват интересите си, в името на общи санкции срещу Москва. /АФП