Най-важното за Австрия сега е да възстанови доверието на гражданите в политическата система. Това коментира пред БНР политологът проф. Катрин Щайнер-Хемерле от университета Каринтия във Вилах за последиците от "Аферата Ибиса" около Хайнц-Кристиян Щрахе, който подаде оставка като вицеканцлер и лидер на своята "Партия на свободата".
      
„Партията на свободата" със сигурност напуска политическата сцена за дълго време. Въпреки това обаче в момента е трудно да се предвиди каква ще бъде реакцията на избирателите. Партията се представя за жертвата в този скандал. Първата им реакция всъщност беше апел за сплотяване на редиците, така че утре ще разберем дали твърдият електорат е останал верен на партията“, коментира политологът в интервю за предаването „Събота 150“.

Не така уверен, че „Партията на свободата“ слиза от политическата сцена, е главният редактор на виенския седмичник „Фалтер“ - Флориан Кленк. Той е единственият австрийски журналист, изгледал близо седемте часа запис от  вилата на Ибиса.

„Няма да се изненадам, ако продължат да играят някаква роля в политиката. Партията на свободата яростно напада канцлера, упреквайки го, че го интересува само властта. Свидетели сме на ожесточена предизборна кампания“.

„Дали Австрия ще изпрати в ЕП няколко депутата повече или по-малко не е от ключово значение. Болезнена обаче ще е липсата на министрите в кабинета, т.е. на изпълнителната власт. Защото именно министрите на „Партията на свободата“ имаха известно влияние върху решенията на Европейския съвет, внасяха предложения, влияеха на политиката. Така че загубата за новата група популисти в ЕП е голяма“, коментира проф. Катрин Щайнер-Хемерле.

Тя очаква, че гражданите и партиите в останалите страни от ЕС ще използват този скандал, за да подчертаят и онагледят всъщност какво се крие зад маската на крайната десница и популистите: „Че те не са в състояние да управляват. Популистките партии поставят либералната, парламентарната демокрация под съмнение. Овластени, рано или късно тези хора застрашават държавата“.

"Видеото от Ибиса е любопитно не толкова заради корупционната схема, която се предлага, а заради обещаната разпродажба на държавата на руснаците. Вестниците, медиите изобщо, водоснабдяването - всичко това се предлага на една напълно непозната рускиня за пари. Само за пари! Ако малките хора, традиционните избиратели на „Партията на свободата“ разберат, какво означава това, може би крайната десница ще пострада. Въпросът обаче е, че популистите работят много умело със социалните мрежи, с инструментите на фейсбук, където манипулират общественото мнение и вече се представят за жертви на скандала", допълва Флориан Кленк. Той посочи очакванията си след скандала:
"Очакваме прокуратурата да започне разследване. Но за сега нищо не се случва. Преди година разследващите проведоха една изключително бързо организирана блиц-акция срещу вътрешното разузнаване, а сега не се случва нищо".
В Австрия има дълга традиция на големите коалиции, припомни журналистът от БНР Весела Владкова.

„Тази традиция се основава на това, че Австрия си е поставяла винаги някакви големи задачи. Първият такъв проект е възстановяването на страната след Втората световна война. Следващият – членството в ЕС. След като това се случи основата, върху която стъпваха големите коалиции, като че ли изчезна. Курц наистина беше първият, който усети, че този застой, който се получава в политиката на Австрия, може да бъде използван, че може би трябва да профилира партията си много по-категорично и да бъде разпознаваема за избирателите, защото големите коалиции водят до обезличаване на участниците в тях. Той използва този ход бидейки външен министър, да оглави партията, да подаде ръка на крайната десница и в предизборната кампания през 2017 г. всъщност взе не малко от техните предизборни послания към избирателите“.

Най-добрият индикатор за това какво ще се случи ще ни дадат утрешните европейски избори, които в Австрия в момента са на заден план като тема, смята Владкова. 

"Протести срещу това правителство, срещу влизането на крайната десница в кабинета, е имало през цялото време с приливи и отливи. Беше важно да се покаже обаче, че гражданското общество все още е на мястото си и все още ги има тези сензори да усеща накъде отиват нещата", коментира още журналистът.