Една година след като Русия пое контрола над Крим, което предизвика вълна от еуфория на черноморския полуостров, кримчани се сблъскват с все повече трудности, докато цените растат, а мнозина се тревожат за бъдещето си, пише Олеся Астахова от Ройтерс.

Руското знаме се вее над Крим в първата годишнина от събитието, което руският президент Владимир Путин нарече историческо "завръщане у дома" на полуострова, след като руските военни поеха контрола над него от Украйна и хората подкрепиха анексията на референдум.

Оттогава популярността на Путин нарасна - неговото лице е на плакати и тениски. 

Някои кримчани - пенсионерите например, казват, че са спечелили от случилото се. Но чуждите инвеститори избягаха, банковият сектор е парализиран, а много други жители с мъка свързват двата края.

"Крим ще бъде най-затънтеният ъгъл на Русия. Какво добро има в това? Цените направо са полудели, заплатите са отчайващи", оплаква се 35-годишният таксиджия Николай, докато ловко избягва дупките по изровения уличен асфалт в столицата на Крим – Симферопол.

Животът беше тежък, когато Крим беше част от Украйна, но се оказва, че не е по-лек и когато Крим е част от Русия, която беше наказана със западни икономически санкции заради анексията на полуострова и заради подкрепата на Москва за проруските сепаратисти, сражаващи се в Източна Украйна.

"Обикновените руснаци изгубиха от анексирането на Крим", казва Сергей, търговец на дребно на строителни материали от Киев, който се премести в Симферопол миналата година с жена си и децата си, след като протестите прераснаха в насилие в украинската столица.

"Из цяла Русия цените растат, има санкции, рублата се обезцени", казва той, докато затваря прозореца на кухнята, за да не го подслушват съседите.

Подобно недоволство не спря тържествата в Крим, които започнаха в началото на седмицата, в чест на първата годишнина от референдума, на който 97 процента от жителите на полуострова подкрепиха присъединяването към Русия. Празненствата, които продължават няколко дни, включват и концерт в Москва днес.

Въпреки че ЕС и САЩ бързо наложиха санкции на Москва след действията й в Крим, Путин в телевизионен документален филм даде ясно да се разбере, че не изпитва никакви угризения.

"Основната цел беше да дадем на народа шанс да изрази мнението си за това как иска да живее в бъдеще", заяви за референдума Путин, според когото изпращането на руски сили в Крим било предназначено да предотврати кръвопролитието и да спаси човешки живот.

Въпреки проблемите, пред които са изправени, повечето кримчани продължават да са доволни, че са част от Русия, твърдят лидерите на Крим.

"Рейтингът на президента Путин в Крим е почти 100 процента", каза пред Ройтерс кримският премиер Сергей Аксьонов, седнал в скромен кабинет, украсен с руския и кримския флаг.

"Девет от 10 души казват, че подкрепят присъединяването и че ще гласуват по същия начин отново", допълва той.

Кремъл стои твърдо зад анексията, въпреки че САЩ и ЕС тази седмица отново осъдиха поемането на контрола над Крим, определиха референдума като измама и потвърдиха, че санкциите ще останат в сила. Но дори някои западни дипломати признават вече, че има малка вероятност Русия да върне Крим на Украйна.

"Крим е район на Руската Федерация и разбира се, темата за нашите региони не подлежи на обсъждане", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков във вчера.

Много руснаци смятат, че анексирането на Крим поправя една историческа греша на съветския лидер Никита Хрушчов, който подари територията на Украйна през 1954 г., доста преди СССР да се разпадне.

Русия подчерта ангажимента си към Крим, като обяви засилване на военното си присъствие на полуострова, където е базиран руският Черноморски флот. В Крим живеят 2 милиона души, от които около 60 процента са етнически руснаци. Русия също така обеща да налее пари в Крим, за да стимулира местната икономика и да помогне на жителите.

Някои пенсионери казват, че сега получават много по-големи пенсии и че са щастливи с подкрепата от Русия. "Животът се промени към по-добро. Пенсиите и заплатите станаха по-големи, пътищата бяха ремонтирани и в общи линии правителството започна да върши работа", казва пенсионер, представящ се само като Александър.

Бизнесмени обаче се оплакват от нарастващите препятствия. "В Украйна всичко беше просто", казва 41-годишният Емил Мустафаев, работещ в сектора на недвижимите имоти от Севастопол. "Сега всичко е затворено за нас", допълва той.

Мустафаев казва, че не може вече да купува от Украйна строителни материали, от които се нуждае, тъй като железопътните връзки с полуострова са преустановени, докато само руски авиокомпании сега летят до Украйна.

Много доставки от Украйна бяха нарушени. Фермерите страдат от недостиг на вода за поливане на посевите, жителите на Крим често пъти остават на тъмно заради прекъсването на електроподаването. За Крим е все по-трудно да привлича туристи по плажовете си.

Кримското правителство заяви, че броят на туристите е намалял с повече от половината през 2014 г. в сравнение с 6-те милиона посетители година по-рано. 

Москва обеща да установи алтернативни пътища и възложи договор за изпълнение на обществена поръчка на стойност 3 милиарда долара на Аркадий Ротенберг, съюзник на Путин, за да построи мост над Керченския проток, който ще свърже Крим с континентална Русия. Говорейки за моста, туроператор, който се представя само като Иван, казва: "Без мост няма да има подем в туризма".

През последната година властите на Крим национализираха множество украински фирми, припомня адвокатът от Симферопол Жан Запрута, който работи за защитата на правата на акционерите.

"Аксьонов има желание да върне Крим към условията на СССР, да заграби всички структури, които носят реални пари", казва адвокатът.

Премиерът отхвърля обвиненията на юриста и казва: "Ние нямаме лични мотиви за национализацията".

Но жителите на Крим твърдят, че чуждите компании също са отблъснати от влошаването на ситуацията със законите и сигурността.

Доброволци от движението "Самоотбрана" патрулират по улиците, облечени в камуфлажни дрехи и размахващи палки.

Някои хора описват атмосфера на тормоз и страх в Крим, твърдейки, че има много случаи на отвличане и че силите за сигурност задържали хора по неверни обвинения. 

Кримските татари, които наброяват около 240 000 души, се оплакват от сплашване и насилие.

"Откакто Русия анексира Крим, властите фактически използват широка гама от агресивни методи, за да ограничат дисидентите", казва Джон Далхаузен, директор на отдела за Европа и Централна Азия към правозащитната организация "Амнести интернешънъл".

Той добавя, че отвличанията са накарали множество критици на властта да напуснат Крим и допълва: "Онези, които останаха, са подложени на тормоз от властите, решени да заглушат гласа на противниците си".