Евробарометър: 53% от европейците смятат, че новите партии ще намерят по-успешни решения от настоящите

Последното проучване на „Евробарометър“, поръчано от Европарламента и публикувано една година преди европейските избори през май 2019 г., потвърждава постепенно нарастващата подкрепа на гражданите за Европейския съюз. 

За пръв път през последното десетилетие мнозинство от анкетираните (48%) вярват, че техният глас се чува в ЕС. Тенденцията сочи, че това положително развитие е започнало през втората половина на 2016 г., което вероятно е свързано с последиците от референдума за излизането на Обединеното кралство от ЕС.

За България процентът на анкетираните, които считат че техният глас се чува в ЕС, е 44%, което е значително увеличение със 7 процентни пункта в сравнение с 2017 г. 54% от българите вярват, че членството в ЕС е нещо добро, и 57% са убедени, че страната им е извлякла ползи от членството си в Съюза.

По време на предстоящата предизборна кампания европейците очакват от политиците да предложат решения за сигурността в най-широк смисъл, включително и по отношение на имиграцията. В същото време въпроси, свързани с личния просперитет и благополучие, са еднакво важни за дневния ред.

49% от европейците посочват борбата с тероризма като приоритетна тема на кампанията, следвана от борбата с младежката безработица (48%), имиграцията (45%), икономиката и растежа (42%). Около една трета от европейците определят като приоритет борбата с изменението на климата и опазването на околната среда (35%). Насърчаването на правата на човека и демокрацията, както и социалната защита на гражданите на ЕС са важни теми за 32% от анкетираните.

За българите приоритетните теми в следващите европейски избори са икономиката и растежът (57%), борбата с тероризма (49%) и социалната защита на гражданите (47%). След тях идват борбата с младежката безработица (44%), защитата на потребителите и безопасността на храните (37%) и имиграцията (35%).

Между 2013 г. и 2018 г. в държавите – членки на ЕС, се появиха над 70 нови партии и политически съюзи, някои от които проведоха успешни кампании срещу политическото статукво. Това развитие се възприема като положително от мнозинството европейци.

Все пак 70% от анкетираните смятат, че не може да се постигне подобрение в политическата или икономическата сфера само с противопоставяне. В същото време половината от анкетираните в ЕС (50%) считат, че антисистемните партии или движения не представляват заплаха за демокрацията, докато малко повече от една трета (38%) са на противоположното мнение.

53% от гражданите са съгласни с твърдението, че новите партии и движения могат да намерят нови решения по-успешно от настоящите, а 56% вярват, че те могат да донесат реални промени.

Данните за България са близки до тези в ЕС: 57% от анкетираните считат, че новите партии и движения могат да донесат реална промяна, а 52% са съгласни с твърдението, че те могат да намерят нови решения по-добре от сегашната политическа класа.

По-ниски от средните са стойностите при нагласите на българите, че с противопоставяне може да се постигне подобрение в политическата или икономическа ситуация (55%) и че антисистемните партии или движения представляват заплаха за демокрацията (20%).