"Ангела Меркел е бита карта" беше мнение, изказано от медии и политолози още когато тя оглави за четвърти път германското правителство през март, след продължили близо шест месеца трудни политически преговори, завършили със споразумение за нова голяма коалиция между консерваторите и социалдемократите.

След като само в рамките на две седмици нейният Християндемократически съюз (ХДС) се представи слабо на регионалните избори в провинция Хесен, а сестринската баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) загуби мнозинството си в местния парламент, 64-годишната Меркел обяви в края на октомври, че ще се оттегли от председателския пост в ХДС и че това ще бъде нейният последен канцлерски мандат.

"Мисля, че е сензационно, не очаквах това. Не мисля, че изобщо някой го е очаквал. Обикновено тя държи на своето и казва, че никога не желае да заема поста канцлер, ако не е лидер на партията си, а направи точно обратното", заяви в интервю за ВВС британският политолог Матю Квортръп, автор на биографичната книга "Меркел. Непреклонната".

"Решението на Меркел да се оттегли от председателския пост в ХДС няма как да не е повлияно от загубата на доверие в изминалите регионални избори и разбирането, че за това има влияние недоверието към федералното правителство", заяви пред БТА политологът и преподавател в Нов български университет Христо Панчугов. Според него е логично християндемократите и самата Меркел да търсят ново начало и промяна, която да върне доверието в ХДС за следващите парламентарни избори през 2021 г.

Проблемите за най-влиятелната жена в Европа започнаха, след като през есента на 2015 г. тя взе едно наглед практично и благородно решение, без обаче да предвиди, че то ще има лавинообразен ефект, ще заплаши сигурността на Германия и ще доведе до негативни политически последици. Отварянето на границите на Германия бе, от една страна, спасение за бягащите от конфликтите в Близкия изток, а от друга трябваше да намали недостига на работна ръка и да облекчи ендемичната за страната със застаряващо население отрицателен естествен прираст и дългосрочната опасност от рухване на пенсионната система.

Нападенията в Германия, извършени през 2016 г. от кандидати за убежище, включително тези в новогодишната нощ в Кьолн и на коледния базар в Берлин, наред с вълната от терористични атаки в други европейски държави, макар и извършени предимно от родени и радикализирали се в Европа ислямисти, предизвикаха критики срещу политиката на "отворени врати" на Меркел.

"Това, което в най-голяма степен повлия на спада на доверие в нея, но и в управляващата коалиции (и ХДС в частност), бе решението й да приеме над 1 милион бежанци в разгара на кризата. Последиците са видими, огромна загуба на подкрепа за управляващия партньор ГСДП на националните избори и загуба на позиции в поредица от регионални избори за самия ХДС", каза Христо Панчугов.

Последвалият възход на крайната десница, шествията на неонацистки организации и нападенията срещу бежански центрове и чужденци събудиха някои от най-страшните спомени от историята на Германия.

С присъщата си търпеливост, прагматизъм и умение да решава проблеми, които демонстрира нееднократно през 13-те години на власт, включително по време на финансовата криза в края на миналото десетилетие, в преговорите за гръцкия дълг и по време на украинския конфликт, Меркел успя да преодолее и бежанската криза.

Макар и отслабена, партията й спечели последните парламентарни избори, а рейтингът на одобрение за Меркел през март, когато встъпи в длъжност, бе над 50 процента, значително по-висок, например, от тези на британската министър-председателка Тереза Мей, френския президент Еманюел Макрон и тогавашния испански премиер Мариано Рахой.

Темата за нелегалната имиграция обаче продължи да доминира в дневния ред в Германия през цялата 2018 г. и бе ябълката на раздора между коалиционните партньори ХДС, ХСС и ГСДП. Разходите на Берлин през 2016 г., свързани с миграцията, бяха 20 милиарда евро, според данни от доклад на федералното правителство, цитирани от "Дойче веле". Прогнозите на министерството на финансите, цитирано от сп. "Шпигел", са, че до 2022 г. ще бъдат похарчени 78 милиарда евро за издръжка на кандидати за убежище и за справяне с причините, каращи хората да напускат страните си и да се отправят към Европа.

Загрижен не толкова за тези суми, колкото за негативното отношение на избирателите в Бавария към политиката на отворени врати, министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер постави ултиматум на канцлера да намери до 1 юли общоевропейско решение на проблема с т.нар. "вторична миграция". Той заплаши, че в противен случай ще затвори на своя глава границите на Германия и ще нареди да бъдат отпращани мигрантите, които вече са подали молба за убежище в друга държава членка на ЕС. Меркел успя да договори няколко мерки на европейско равнище за облекчаване на миграционния натиск върху Германия, но кризата с разбунтувалия се Зеехофер, която заплашваше да доведе до разпадане на правителството, бе овладяна едва след като двамата лично се споразумяха за по-строг контрол върху границите.

Полемиката около нелегалната имиграция и крайната десница обаче се разрази отново с пълна сила в края лятото след смъртоносното намушкване с нож на 35-годишен германец в източния град Кемниц, за което бяха повдигнати обвинения на иракчанин и сириец. Последваха масови протести и в социалните мрежи се появиха видеозаписи, на които демонстранти скандират расистки лозунги и нападат приличащи на чужденци хора, но началникът на германската служба за вътрешно разузнаване Ханс-Георг Маасен постави под съмнение тяхната автентичност.

Това изказване на топшпионина бе в противоречие с даденото дни по-рано от Меркел изявление, в което тя осъди гоненията срещу чужденци. Канцлерката попадна между чука и наковалнята, защото коалиционният й партньор ГСДП поиска оставката на Маасен заради предполагаемите му връзки с антиимигрантската и евроскептична партия "Алтернатива за Германия", а Зеехофер защити шефа на контраразузнаването. Взето бе компромисно решение Маасен да бъде отстранен от ръководството на Федералната служба за защита на конституцията и назначен на висок пост в министерството на вътрешните работи, но полемиката около него не свърши дотук.

В последното си изявление като шеф на контраразузнаването пред европейските си колеги Маасен е казал, че е жертва на лов на вещици, организиран от "радикални леви сили" в ГСДП, че Германия води "наивна и левичарска външна политика и политика по сигурността", след което е намекнал, че може да влезе в политиката. След като в. "Зюддойче цайтунг" разкри какво е казал на тази среща при закрити врата, Маасен, който излезе от ролята си на дискретен шпионин и започна да прави политически изказвания, бе изпратен в ранна пенсия.

В разгара на кризата с Маасен ХСС и ХДС получиха през октомври незадоволителни резултати на местните избори в Бавария и Хесен. "Смятам, че резултатът в Хесен бе капката, която преля чашата. Но други фактори също са от значение, не на последно място растящото недоволство във фракцията в Бундестага" към Меркел, заяви пред БТА политологът Матю Квортръп.

Недоволство, което бе изразено по категоричен начин в края на септември, когато консерваторите нанесоха тежък удар по авторитета на Меркел, като не преизбраха дългогодишния й съюзник Фолкер Каудер начело на парламентарната група в Бундестага. Този неочакван обрат, според анализатори, бе сигнал, че съпартийците на Меркел искат думата им да има по-голяма тежест в политическия курс на партията. Политическите противници на канцлера веднага предрекоха началото на края на ерата Меркел. "Може да го наречете "Залеза на Меркел", заяви Александър Гауланд, лидерът на най-голямата опозиционна партия в Бундестага "Алтернатива за Германия".

Още в деня, в който след 18 години начело на партията и след 13 години като канцлер Меркел обяви, че ще се оттегли от лидерския пост в ХДС, двама силни кандидати заявиха намерението си да заемат мястото й. На конгреса в Хамбург партийните делегати избраха за нов председател досегашния генерален секретар на Християндемократическия съюз Анегрет Крамп-Каренбауер, която победи с крехка преднина завърналия се от политическото небитие консерватор Фридрих Мерц.

"Партията беше изправена пред дилема - дали да запази курса на Меркел - която бе решена да установи ХДС твърдо в центъра и го превърна в застъпник на гей браковете, минималната работна заплата и квотата за жени в политиката - или да направи завой надясно в опит да си върне избирателите, отнети от "Алтернатива за Германия", написа в статия за "Гардиън" кореспондентката на вестника в Берлин Кейт Конъли.

"Може да се каже, че в лицето на Крамп-Каренбауер партията избра по-безопасния вариант, не на последно място защото тя вероятно ще се погажда по-добре с канцлера, отколкото Мерц, за когото се смята, че има зъб на Меркел", добави тя. Меркел е до голяма степен отговорна за това Мерц да напусне за дълги години политиката, след като през 2002 г. му отне изключително важния пост на лидер на парламентарната група на ХДС/ХСС в Бундестага и с това го лиши от възможността да се бори за канцлерския пост на парламентарните избори през 2005 г.

Анегрет Крамп-Каренбауер е представител на либералното крило на християндемократите, но е по-консервативна от Меркел, тъй като е противник на гей браковете, привърженик на идеята за връщане на задължителната военна служба и застъпник на мярката да бъдат екстрадирани осъдени за престъпления бежанци.

На жената, известна с инициалите АКК, се възлагат огромни надежди да отнеме гласове както от Зелените, така и от крайната десница. Изборите за Европарламент и регионалните избори в три провинции в Източна Германия догодина ще бъдат първото голямо изпитание за новата лидерка, която ще има и важната задача да осигури стабилен политически гръб на канцлера. Избирането й ще даде възможност на Меркел да се концентрира върху управлението на Германия и освен ако социалдемократите не се оттеглят от правителството, Меркел ще може да довърши мандата си и да остави солидно политическо наследство, което според много анализатори ще бъде съизмеримо с това на именитите й предшественици Конрад Аденауер и Хелмут Кол.

БТА